Аз съм достоен наследник на древна цивилизация. Цивилизация на крайречната култура, неземната красота и архитектурно възвисените вторични полови белези.
Аз съм човек възпитан, мек, деликатен, миролюбив, готов и на мравката път да прави. Ако не ми се изпречва на пътя, естествено. Безкрайната толерантност и душевната топлота са приоритети във всекидневното ми поведение.
Ех, ако повечето останали човекоподобни изчадия, замърсяващи с пъпленето си свещената родна планета, бяха като мен, светът щеше да е по-добър и по-спокоен.
Оня ден разлиствам стари вестници. В един от тях с ужас виждам карикатура на северното сияние. Необективна, антихудожествена, злостна, навила този великолепен природен феномен като жълто лъвско лайно върху обезводнени савани. А северното сияние, да ви кажа честно, представлява особена ценност за мен. И никому, най-малко на оня неизвестен цапач, не бих позволил да се гаври с него.
- Ти, бе, говедо говеждо, защо се гавриш с онова, което за мен и хиляда двадесет и петимата ми братовчеди представлява дълбоко уважавана светиня? - питам говедото по телефона с дискусионна търпимост и реторично съвършенство.
- Това е изкуство, господине! - фъфли цапачът. - Интелектуална ирония. Игра на сетивата. Само хора с чувство за хумор могат да разберат за какво става дума.
Подпалвам му къщата. Като последно предупреждение към всички онези, които в интерес на сетивните си игрички са готови да насаждат междуличностна агресия.
Аз съм човек възпитан, мек, деликатен, миролюбив. Безкрайната толерантност и душевната топлота са приоритети във всекидневното ми поведение.
Имигрантът от съседната пресечка носи панталони клош и ризи средновековна алафранга с кръстоска от виенски сецесион. Той, разбира се, има право да се облича както си иска, но и аз имам право да преценявам подобно облекло от гледна точка на разрушеното ми естетическо равновесие.
- Що не се обличаш като добре ориентираните в житейските стойности умни хора, бе, тъпунгер? - правя му фина забележка с почти незабележим нюанс на тънък намек.
- Такава е нашата национална традиция, комшу! - вика и се смее.
Присмива ми се, санким. Взривявам му колата. Надявам се да преосмисли красотата на багдадските шалвари и константинополското сетре!
Аз съм човек възпитан, мек, деликатен, миролюбив. Безкрайната толерантност и душевната топлота са приоритети във всекидневното ми поведение.
В интервю по телевизията доайенът на дипломатическия корпус си позволява да се изказва критично за Абу Али Ибн Сина, безотговорно латинизиран от чуждоземните латинци под името Авицена. Отклонявайки джентълменската ми ругатня, господинът се позовава на фундамента на световната демокрация - свободата на словото.
Пушвам го още с първия куршум. Между нахалните очички.
Аз съм човек възпитан, мек, деликатен, миролюбив. Безкрайната толерантност и душевната топлота са приоритети във всекидневното ми поведение.
И демократ до мозъка на костите си. Поддържащ демократичното схващане, че както има свобода на словото, така трябва да има и свобода на оловото.
Бин либертe, бен егалитe, ал фратернитe!
