Представете си, че стоите в помещение и се чувствате добре. Изведнъж много паяци се насочват към вас. Малко по-късно един от тях започва да се изкачва по крака ви...

Ще останете ли спокойни? Ако това е така, едва ли имате страх от паяци. Ако ви стане неприятно, това също не е проблем. Но ако още при представата за това усетите ускоряване на пулса, тогава спадате към групата хора, които изпитват страх от паяци, или арахнофобия.

Обикновено фобията е страхът от среща с някаква ситуация. Най-честите са замърсяване и смърт. Механизмът на фобията е много подобен на този на страха и колкото по-голям е той, толкова повече може да се превърне във фобия или панически страх. Страхът, според психиатъра д-р Георги Атанасов, идва от въображаемите последици на дадената ситуация, а не от самата нея или от предмета, от който ни е страх. Предметът на фобията служи само за сигнал и знак. Например при фобия от замърсяване човек не се страхува от самото замърсяване като такова, а от неговите последици - алергия или заразна болест. Подобни са и въображаемите страхове от ухапване или животозастрашаващи ситуации. "Тъй като целият ни свят е въображаем и ние възприемаме идеята за нещата около нас, а не самите неща, сме по-склонни да фантазираме. Затова ситуация, която ни тревожи, може да доведе до фобия", обяснява лекарят.

Фобията не е болестно състояние и



страдащите не са болни



Разбира се, има биохимична промяна, но тя не е болестно, а заучено състояние. Състои се в учестен сърдечен ритъм, повишено кръвно налягане, увеличаване на зениците, изпотяване на ръцете. Всички тези промени са съпроводени с отделянето на големи количества от стресовите хормони кортизол и адреналин. Според специалистите фобията не се лекува, а хората се справят с нея. Много хора с подобни проблеми пият антидепресанти и успокоителни. Това не е нужно, особено ако пациентът сам си е предписал лекарствата. Самолечението може да бъде и опасно, затова специалистите препоръчват консултации с психотерапевт при поява на фобия.

Съществува страх от почти всичко. Някои се страхуват от загуба на контрол или съзнание, докато са навън. Тези фобии са социални. Има хора, които се страхуват да не се изложат пред непознати и това ги кара да си стоят вкъщи. Затварянето в собствения дом е реакцията за избягване на тревожни разстройства. Една от най-проблемните е фобията от открити пространства - агрофобия. При нея се изпитва страх от напускане на собствения си дом, който е ''личната безопасна зона''.



Страхът от социални контакти също може да прерасне във фобия.



Хората изпитват в такива случаи безпокойство, че могат да станат център на внимание, че всички гледат единствено тях и наблюдават действията им. Боят се да бъдат представени на други хора и изпитват тревога, когато се хранят или пият на публични места. Те изпитват затруднение да посещават магазини и ресторанти, да пътуват в превозни средства.

Страхът от непознат пък се нарича още ксенофобия. Някои хора стават много тревожни в такива случаи и гледат да избегнат срещата с непознати хора.

Другите видове фобии са т.нар. специфични фобии, при които човек изпитва страх от предмет, състояние или определено действие. Много хора се страхуват от полет със самолет или от шофиране. Макар и по-рядко, съществува дори страх от каране в насрещното платно. Някои хора се страхуват от паяци, змии, мекотели, насекоми, червеи, от сърдечни болести, от смъртта, от жени, от други раси, от деца, от хирургични интервенции, от животни и птици и др. Някои хора дори изпитват страх от взаимоотношенията си със зъболекар. В повечето случаи тези страхове са плод на по-стари стресови ситуации - например силен зъбобол в миналото.

Кошмарът също може да бъде причинен от фобия, защото е страх, плод на фантазията. Той се причинява от силно преживяване. То създава напрежение, което провокира фантазиране на тревожни неща. Така една тревога, съчетана с богато въображение, може да доведе до кошмар.





КАРЕ

Страх от началника

От този тип фобия страдат не само некадърните работници, които се страхуват от уволнение, но и перфекционистите, свикнали да търсят грешки във всичко, което правят. В някои случаи страхът от началника може да изиграе и положителна роля, помагайки на подчинените да се развиват професионално. Слабият началник обаче не може да накара всички да работят, нито да са точни и дисциплинирани. В този случай може да се страхувате и от самите себе си. Трудно е човек да признае пред себе си, че е некадърен или че неправилно е избрал професията си. Той постоянно се опасява, че ще бъде разкрит, че шефът ще го извика и ще му каже всичко, което се е страхувал да признае пред себе си.