В тъмните й очи проблясва съмнение, докато сяда срещу мен. Срещаме се в ресторант в Белград през пролетта на 2001 г. До нея е бодигардът й. Мира Маркович, в тоалет на Версаче, ме гледа втренчено.

"Значи ти си този, дето обикаля из Белград и разпитва за мъжа ми." Всъщност тъкмо съпругът й Слободан Милошевич я е помолил да се срещне с мен, докато аз правя проучване, за да пиша биографията му.

Щом заговаря за любимия си Слобо, Мира, както обича да я наричат, престава да бъде "червената вещица на Белград". Тя отново е онази ученичка отпреди 40-ина години в малкото градче Пожаревац, влюбена в срамежливия тийнейджър, който я боготвори.

Разкрива ми как се запознали. Милошевич я утешава за ниска оценка по история. "Сега, когато ви го разказвам, изглежда още по-романтично", въздиша тя.

Тези, които познават Милошевич, твърдят, че Мира е единствената жена след майка си, която някога е обичал. Окуражаван от съпругата си, той се издига в комунистическите редици и става президент - първо на Сърбия, след това и на Югославия.

Няма съперници, съветниците му са малцина. Вярва само на жена си. За критиците му тя казва: "Приписаха на съпруга ми най-лесния грях, за който се досетиха - че е националист. Но аз мисля, че един образован човек не може да бъде националист. Изборът и делата - ето това определя човека."

Мира посещава Милошевич няколко пъти в затвора в Хага. Но през 2003 г. напуска Сърбия и отива със сина им Марко в Москва. Сръбската полиция иска да я разпита за убийството на Иван Стамболич - някогашния ментор на Слобо и кум на сватбата им.

Въпреки че постоянно си общуват по телефона, се говори, че Милошевич е в депресия, че е разделен от съпругата си. Юготрибуналът отхвърля неговите молби да му бъде разрешено да отиде в Москва за лечение.

Вярата на Мира в съпруга й никога не увяхва. "Той трябва да се гордее за избора си и за всичко, което е направил", ми каза тя.