Кметът заби поглед в холограмата. Пред него искряха милиони малки точици, но една от тях се гърчеше в червено като преял комар с колики. Това бе един от терените, които бяха определени за сметище от предишния кмет и които вече крадяха от съня на сегашния. Всичко по технологията бе спазено - боклукът, изсипан в съответните ями, полят обилно с антисептик и пакетиран. Но нещо се бе объркало. Учените го предупреждаваха за процесите, които могат да настъпят, но никой не ги взе на сериозно. Няколко пъти тази екологична бомба бе на косъм от взривяване. Едно добро замразяване унищожаваше зараждащите се биокултури, но все някъде нещичко успяваше да се спаси. Кой можеше да повярва на учените, че водата не е добър антисептик, а специално измислената смес от газове не само че няма да изолира, а ще катализира процесите. И сега на тази планета се бе развил живот, а от него - цивилизация.

Кметът приглади косъм и натисна бутона. Холограмните точици, всяка символизираща една планета-бала, се скриха и на тяхно място се появи ферментът.

- Колега, здравейте. Аз съм кметът на моята планета. Ъъъ, на една страна, ъъъ, по-точно на един град.

- Боклук - сряза го кметът. Той не можеше да понася ферментите, особено тези, които претендираха да имат разум.

- Колега, без обиди. Дори животът на моята планета да се е зародил от вашите отпадъци, и вие, и ние сме разумни.

- Вие, ферментите, да сте разумни? Ха-ха. Скъсали атмосферната изолация на планетата, разпростиращи зараза в околното пространство... Знаете ли защо не намерихте живот на околните планети? Те избягаха. От миризмата ви!

- От миризмата на вашия боклук - опонира кметът-фермент. - Няма смисъл да се караме. Нима не сте допускали, че както ние сме произлезли от вашия боклук, така и вие сте се родили от нечий друг боклук. Вече се свързахме с вашите "родители" и наши "прародители". Те съществуват! А как върви разчистването?

- За какво разчистване бълнува ферментиралият ти мозък?

- На вашата родна планета. Търсихме място за нашия боклук. Пробвахме площадките в града - не стана. Опитахме с околните села и градове, пробвахме и в чужбина. Навсякъде ни отказваха. Затова стартирахме програмата "СЕТИ". Вашата планета е първата, която не ни отговори, и на принципа на "мълчаливото съгласие" решихме да ви я използваме за сметище. Предполагам, че вече сте източили океаните и сте изравнили планините, защото в противен случай тези, чийто боклук сте, ще го направят вместо вас. Излязоха културни и разбрани същества. Ще ни помогнат на драго сърце.

Кметът-фермент прекъсна връзката и се усмихна доволно. Първите междузвездни контейнери вече летяха към новото сметище. След милиони години от тях можеше да се излюпи нов живот, а защо не и разумни същества. Някой ден те щяха да направят разкопки и да намерят следите на древна цивилизация. Щяха да я кръстят Атлантида - цивилизацията, на която те ще са прабоклуци! Щяха да разровят останките в търсене на своите корени, а междувременно техните собствени боклуци щяха да образуват първичния бульон на една още по-бъдеща цивилизация на прапрабоклуците.

Кметът осъзна огромната тежест на решението, което трябваше да вземе. Не, нямаше да подпише заповедта за разделното събиране на отпадъци. Това би прекъснало нишката на живота във Вселената. Вселената, родена от Големия Взрив на Първичната Бала.