|
| Румен Овчаров |
Идеята е, когато кметството реши да гради промишлен парк или бизнесзона, за да привлече инвеститори и да стимулира местната икономика, държавният бюджет да даде пари за прокарване на път, ток, ВиК, газоснабдяване, телефони, интернет. Сега хазната плаща за изграждането на инфраструктурата само на големи обекти на компании, които влагат в проекта повече от 70 млн. лева.
Икономическото министерство предлага оттук нататък държавна помощ да се отпуска и за инициативни общини, общински фирми, асоциации или фондации с общинско участие. Под бизнесзона се разбира крайградски терен - държавен или общински, където се осъществяват инвестиционни проекти на български и чуждестранни фирми, се уточнява в проекта.
На този етап не е ясно по какви критерии ще се отсяват общинските бизнеспроекти за държавно подпомагане, нито колко пари ще се отделят от държавния бюджет.
За развитие на индустриални зони в България вече има осигурени 18.5 млн. евро по програма ФАР на ЕС за 2006-2008 г. Брюксел изисква България да подготви програма за развитие на бизнесзоните.
В промените на закона се предвижда още критериите за насърчаване на инвестициите да са различни за отделните региони - според безработицата. В момента обхватът на държавната подкрепа - дали ще се изгражда инфраструктура, или фирмата ще ползва по-лесно административни услуги - зависи само от размера на частната инвестиция. Икономическото министерство предлага за областите с рекорден брой незаети държавата да подпомага всяка инвестиция на стойност над 6 млн. лв. В регионите с едноцифрена безработица летвата ще е над 14 млн. лв.
Проектът дели България на 4 зони. В група А - с праг 6 млн. лв., влизат областите, в които безработицата е над 50% по-голяма от средната за страната. По данни за 2005 г. такива са областите с центрове Враца, Шумен, Разград, Видин, Монтана, Търговище.
За категория В, с инвестиционна летва от 8 млн. лв. нагоре са зоните, в които незаетите са с 25 до 50% над средната безработица за страната. Тук попадат Плевен, Пазарджик, Смолян, Сливен, Силистра и Ямбол. В група С (с праг 10 млн. лв.) към момента се класират Софийска област, Кюстендил, Русе, Кърджали, Хасково, Велико Търново, Добрич и Ловеч. Безработицата в тях е от 1 до 25% над средната. Група D събира областите с процент на незаетите под средния за България. За тях летвата за насърчаване на инвестиции ще е най-висока - 14 млн. лв.
Експертите на Румен Овчаров предлагат още размерът на инвестицията изобщо да няма значение, ако тя гарантира над 300 нови работни места поне за 5-годишен период.
Досега държавата се опитваше да стимулира развитието на отделни малки общини с голяма безработица, като освобождаваше фирмите от данък печалба при инвестиции. Това обаче се оказа неефективно. Компаниите обясниха, че за тях е по-важно да има добра инфраструктура и квалифицирана работна ръка.
За категория В, с инвестиционна летва от 8 млн. лв. нагоре са зоните, в които незаетите са с 25 до 50% над средната безработица за страната. Тук попадат Плевен, Пазарджик, Смолян, Сливен, Силистра и Ямбол. В група С (с праг 10 млн. лв.) към момента се класират Софийска област, Кюстендил, Русе, Кърджали, Хасково, Велико Търново, Добрич и Ловеч. Безработицата в тях е от 1 до 25% над средната. Група D събира областите с процент на незаетите под средния за България. За тях летвата за насърчаване на инвестиции ще е най-висока - 14 млн. лв.
Експертите на Румен Овчаров предлагат още размерът на инвестицията изобщо да няма значение, ако тя гарантира над 300 нови работни места поне за 5-годишен период.
Досега държавата се опитваше да стимулира развитието на отделни малки общини с голяма безработица, като освобождаваше фирмите от данък печалба при инвестиции. Това обаче се оказа неефективно. Компаниите обясниха, че за тях е по-важно да има добра инфраструктура и квалифицирана работна ръка.
). Сега сигурно и Община Долно Нанадолнище ще тръгне да прави хай-тек индустриален парк. То на много места няма вода и канализация, а токът спира през час, ама нейсе....
