Тая сутрин се събудих с твърдото намерение да установя коя е столицата на България.

Погледнах географската карта - на нея като столица на България е отбелязана София. Хвърлих обаче едно око през прозореца и гледката веднага опроверга тая хипотеза - София може да е столица на разрухата, мръсотията, простотията и бъркотията, ама пък да е чак столица на България - абсурд!

Надникнах в тълковния речник (Наука и изкуство, София, 1976). Там пък пише, че столица е оня град, в който се намира правителството на дадена държава. Дотук добре, ама ето, че пак в същия речник пише, че правителството е орган, който управлява съответната държава. А да се твърди, че България се управлява от сегашното ни правителство, някакси никак не иде. Даже депутатите знаят, че страната ни се управлява от чужбина.

А щом правителството на една страна не е в нея, а в чужбина, значи то е правителство в изгнание.

Е, къде тогава е седалището на това наше правителство в изгнание?

На пръв поглед човек може да си помисли, че седалищните му части са дислоцирани в Брюксел. Но само на пръв поглед. Защото на втори поглед веднага се вижда, че това е само зрителна измама, мираж, фатаморгана. Вярно е, че ние изпълняваме всичко, което ни наредят от Брюксел, но хич не е вярно, че всичко, което изпълняваме, идва от Брюксел. Така например решението за АЕЦ "Козлодуй" дойде от Париж и Атина. Други решения пък пристигат от останалите 23 столици на евросъюзните държави. Като, да речем, от т.нар. Виена (същата, дето вече години наред не може да се оправи с половин дузина червенобрежки джебчийки).

Но да се каже, че правителството ни в изгнание е само в столиците на страните от ЕС, пак ще е грубо опростенчество. Защото освен от тях България се управлява от Вашингтон, от МВФ и Световната банка, от централата на ЦРУ в Ленгли, от широките електорални маси в Анадола и т.н. - чак до полковник Кадафи в неговата юрта или до баба Бриджит Бардо в пенсионерската й вила.

И не стига всичко това, ами в някои случаи страната ни се управлява и от нейната си територия: днес датският посланик решил да издърпа ушите на нашето божем правителство, утре чистачката на ЦК на ДПС издала ираде като как да изглежда системата и структурата на Светия синод, а вдругиден независимият комисионер Коста Шушулов пак оповестил поредното двойно увеличение на тока или парното - пряко волята на Тристранната коалиция, че даже и на министър Овчаров.

В световната литература за класически се смятат комедиите от типа "Слуга на двама господари". И най-изчанчената фантазия обаче никога не си е представяла положение като това на нашето "правителство" - слуга на безчет господари.

И - можете ли да си представите? При цялото това слугуване по света и у нас в Тристранната коалиция има и някакъв чешит, дето съвсем насериозно се има за цар, сиреч за "император", "кайзер", "василевс", казано още по-ясно - за първи след Господа Бога!