В къщата на фамилия Гендович на софийската ул. "Дякон Игнатий" №7 все още се усеща духът на историята. На последните етажи в сградата, известна за мнозина столичани като сладкарница "Бамбука", в момента заедно със семействата си живеят двамата наследници на рода Гендович - Мариана и Кирил. Те са деца на Борис, най-малкия син на Христо Гендович.

Най-високата сграда в София в началото на XX век се появява по идея именно на дядото - съратник на Левски, удостоен с титлата "барон" от руския цар Александър Втори заради участието му в Руско-турската освободителна война. Навремето семейството живеело в 3-етажна постройка, върху терена на която в момента се помещава Съюзът на композиторите в България. Започналият през 1910 г. строеж на френско-белгийска банка обаче навлязъл незаконно в градината и конюшните на стария Гендович. "Тогава дядо се ядосал и тъй като не бил за някакви си 4 кв. м, се зарекъл да построи много по-голяма банка от френско-белгийската", разказва неговата внучка. Така през 1914 г. се появил първият софийски небостъргач - една 7-етажна сграда, където се настанила първата Българска народна банка. "Тогава е била най-високата и най-красивата, всички други сгради са били по 3-4 етажа", обяснява наследничката и допълва, че дълги години сградата е като представителна пощенска картичка на София.

Проектът за къщата е на един от най-изтъкнатите български архитекти - Никола Лазаров, основател на първото у нас частно проектантско бюро.

Къщата на Гендович била с непознато за времето си европейско излъчване. Архитектурата й по виенски образец е доста раздвижена - тераси, еркери през етажите, богата на орнаменти фасада. Стълбището е от монолитен врачански камък. Сградата е уникална с новото за времето си смесено строителство - пруски свод с метални греди и липса на носещи колони. При ремонта през 1994 г. се оказало, че за 80 години конструкцията не е мръднала, докато построените впоследствие междинни стени можели по думите на баронесата "да се бутнат с един пръст". Къщата на Гендович е и първата сграда в София със собствено локално парно.

След 9 септември 1944 г. в къщата се настаняват военни. Правят от нея болница, офицерски стол, после и хотел. Развалят фасадата откъм страната на Съюза на композиторите, зазидват витрините, скъсяват покрива, прокарват навсякъде тръби, за да има мивки в стаите. През 1949 г. къщата е конфискувана, а потомците на рода Гендович успяват да вземат със себе си само малко бижута и дребни мебели. През определен период сградата се ползва от общината, после пак идват военните. "Когато дойде законът за реституцията през 1992 г., ние заварихме военните и общината да се съдят кой е собственик", спомня си баронесата. Тогава наследниците се явили в съда с нотариалния акт за земята. Къщата си върнали с много дела и ходене по мъките. Три пъти в общината им крадели документите, но те винаги давали ксерокопия, а не оригиналите.

През 1994 г. семействата на Мариана и брат й окончателно се нанасят в новото жилище. Долните етажи на сградата се отдават под наем, в момента в сградата - културен паметник, се помещава Първа инвестиционна банка.

Наследниците на Гендович постепенно възвръщат първоначалния облик на къщата, като отзидват витрините откъм Съюза на композиторите и възстановяват алпийския покрив. В момента фасадата е точно във вида, в който е била през 1914 г. Възстановена е и облицовката на партера, който навремето бе популярното софийско кафене "Бамбука". Оставен е и отвор за втори купол, тъй като първоначално сградата е замислена с два, но идеята така и не се осъществила заради започналите войни. В момента от общината отказват на фамилията да се изгради втори купол.

От интериора на дядото Христо Гендович в къщата са останали малко на брой и предимно дребни предмети - подноси, статуетки, свещници, сервизи, няколко шкафа и столове. Духът на историята обаче е съхранен в старите фамилни портрети, отрупани по стените. Пътят от асансьора до входната врата на апартамента, в който живее баронеса Гендович, е покрит с червен килим, който се спуска и надолу по стълбите и напомня за величието на сградата. Салонът е разделен на две половини, в които има меки кресла с големи възглавници. Цветово баронеса Гендович е заложила основно на златното и бежовото. Трите балкона по 11 метра се отрупват единствено с цветя, за да се запази максимално автентичният образ на къщата. А първата гледка, която се разкрива от една от терасите, са статуите от покрива на Народния театър "Ив. Вазов".

"Смея да твърдя, че това е най-хубавата сграда на най-хубавото място в София. Единствено военното министерство може да си оспорва първенството с нас. И даже неговият изглед е по-хубав, защото ни гледа нас", шегува се баронесата.