Две седмици до атентата всяка нощ сънувах разбойници.

Събудих се от медийния шум, погледнах през прозореца - нямаше революция, та затова може би се поотпуснах психически, та цял ден бях доста разсеян. Осколка ли ми запуши очите, чип ли някой не работеше в главата ми, нещо ми се бяха разбъркали уредите и от съобщенията долавях само "...взрив... васил иванов... ужасно-жестоко-нечовешко-брутално... пред прага на ЕС...".

От 400 г докъм кило и половина тротилов еквивалент - медийната ламя поемаше свръхдоза, очи мътнееха, глави се люшкаха - една глава пада, нови три изскачат: "адската машина... васил иванов... лучано бенетон! (нарочно не затварям кавичките, ей тука стана течението). Един от репортажите за взрива пред апартамента на талантливия журналист преля направо в реклама на "Бенетон", на мен обаче ми влезе в главата "взрив + Васил Иванов + Лучано", чул-недочул, хукнах да поднасям съчувствие.

Причаках Лучано пред Народното събрание с букет диви орхидеи. Хвърлих се разплакан в прегръдките му и изрекох прочувствено:

- Не намирам думи да изразя дълбоката си съпричастност, дън-душевно възмущение и съвършено разстройство!

Аз си разкъсах ризата, а Лучано взе да се потупва по джобовете, изпука си врата за всеки случай, огледа се за камери и тихо ме попита:

- Случило ли се е нещо?

Отдадох поведението му на преживения шок и така нататък - въобще проявих "разбиране":

- Разбира се, в това състояние вие не можете повече да заемате обществени длъжности - размахвах букета си аз, - но вземете, моля ви, тези диви орхидеи, те ще ви напомнят законоделниците в НС и българския спорт, където всички, всички ще ви бъдем ужасно признателни! Вие ще бъдете винаги наш кумир!

- Чий кумир?! - извика отчаян Лучано, все още несъвсем наясно със случващото се.

- Как чий... - (наистина чий!) - ...просто кумир и толкова! Отказвам да ви сваля от пиедестала, с две думи, този ужасен взрив пред апартамента ви по никакъв начин не ви компрометира, това показва само, че добре си вършите работата и здравата сте разбъркали нечии интереси. Някой посяга директно на свободната инициатива и политическите куфари! Точно на финалната европейска права, когато дългогодишните усилия...

Тук нещата хем започнаха да се изясняват, хем някак се задълбочиха - недоразумение, бъркотия, почти скандал, охраната нервничи... някакви шкембелии взеха да ме побутват и тогава аз пак обърнах на дългогодишните усилия:

- Сус бре... ЕС! - просъсках заклинателно. - Европейски съюз! Обединена Европа! Свободен пазар! Структурни фондове!...

Заклинанието подейства за няколко секунди, колкото да се измъкна с нещо като достойнство.

Хукнах да поднасям скръб, гняв, горест, непоносими страдания за свободното слово и човечеството - вече на коректния адрес. Там обаче беше страшна навалица, едвам успях да си порежа ухото за човечеството.

Вечерта взеха да гърмят и по деца, но аз бях толкова вече страдал и съчувствал, нервите ми бяха изтощени... е, да, деца...

Заспах и отново засънувах разбойници, още не съм се събудил.

Млади разбойници и старци разбойници.