Драги радиослушатели, скъпи сънародници, след като миналата седмица помогнах на Киркор да оприличи България с гигантска, всуе виеща прахосмукачка, след като го видях тая седмица да ми седи пак замислен, му рекох:

- Кико, пак ли се чудиш за какво да предаваш? - ама му го казвам язвително, да знае все пак, че тая работа не е като оная работа.

А вашият Киркор ме гледа, гледа и изражението му едно такова, като на онези статуи на Великденските острови. След което ми казва:

- Ми седни ти де, седни да те видя... Щот си мислиш, че тая работа е като оная работа, нали? - и става от въртящия се стол.

А аз:

- Ако аз го напиша обаче, аз ще си го прочета, ти само ще ми настроиш предавателя на нужната вълна, а после и хонорара ще ми дадеш, тъй да знаеш!

А той:

- И за кво ще пишеш? За кво, като тук си в течение само на цените по магазините и на проповедите на арменския поп?

А аз:

- Дай ми тълковния речник, дай ми и речника на чуждите думи и ми се махай от главата! Ще те извикам, кат съм готова.

Донесе ми моят речниците, а аз вече съм измислила темата и отварям тълковния. Да търся думата "лобист". Почвам да прелиствам. И виждам, че има "лобен", след това "лобода". "Лобист" няма никакъв. После забелязвам, че речникът е от 1973 г., а тая дума ще да е по-нова. Речникът на чуждите думи, първо поглеждам откога е, от 1982, ме изпълва с по-голяма надежда. В него, веднага след "лобелия", стайно декоративно растение, откривам "лоби" и "лобисти". И научавам, че това били - в САЩ - банкови агенти и капиталисти, които оказвали силно влияние на депутатите от Конгреса при приемане на закони чрез подкупи и др. И таман да му кресна на Кико, че трябва да си поиска от Ереван да му пратят по-нови речници, се сещам, че преди време гледах по телевизията как един охранител в данъчно си поиска от един клиент 30 лева, че да извади една справка по-бързо. И хем взема 30-те лева, хем извади справката по-бързо. След което се сетих, че оня охранител не си е оставил всичките 30 лева за себе си, а е дал сигурно 20 от тях на чиновничката, която е изготвила справката, а чиновничката пък от 20-те е дала 10 на своята началничка, че да сложи печат на справката. Значи какъв е охранителят? Лобист е!

След което, драги радиослушатели и скъпи сънародници, си спомних, че съседката ни по едно време беше тръгнала да се развежда, ама искаше да се разведе по вина на мъжа си и да му вземе всичко. И веднага съседката, срещу определено заплащане, разбира се, си намери един свидетел, който се яви в съда и изкара мъжа й по-черен от дявола. И съседката му взе всичко (на мъжа си, не на свидетеля). Значи какъв е свидетелят? Лобист е!

Не усетих как Кико се е навел над рамото ми и чете какво пиша. И не само чете, ами и така, усещам го, доволен е от написаното. И ми вика:

- Като си почнала, напиши и за оня полицай, дето обеща, че ще ми скъса акта за 200 лева, ако му дам 20. И той беше лобист. А, и за оная митничарка, нали си спомняш, дето пуснала цигарите като внос на тухли. И за нея напиши, щото и тя е май лобистка. И за оня следовател, нали се сещаш, дето...

Тук не издържах, драги радиослушатели и скъпи сънародници, и помолих Кико да ми нагласи честотата на радиопредавателя и го изгоних от стаята, за да си предам кореспонденцията на спокойствие. До нови срещи в ефира!