И като взе да се вдига нивото, че като заля улици и дворове, че и къщите заля - отидоха първите етажи...

Бай Симо излезе на балкончето, дето му красеше втория кат, па се провикна:

- Кво става бе, комшу?

- Кво да става? - отвърна му комшията бай Пенчо, седнал връз перваза на прозореца си. - Европата е отворила шлюзите. И вече рибарлъкът ни е като надомна работа. Ха-ха-ха!

Той хвана една моруна и я пльосна на масата.

- Хайверът за закуска - рече, - а рибата за обяд!

- Писна ми от хайвер! - чу се зад него гласът на щерка му. - Всеки ден хайвер за закуска...

- Стига глезотии! - скастри я бай Пенчо. - Квото има, това ще ядеш!

Да, европейските фондове не се шегуваха - невиждано благоденствие заливаше населението.

И населението какво да прави? Плуваше. Сега му беше паднало...

Всички далдисваха - рипаха от прозорците, от балконите, от покривите даже... И плуваха - кой по гръб, кой кроул, кой бруст, кой бътерфлай, кой съчетано. А в училищния двор децата играеха водна топка...

И всички следяха бюлетина за нивото на благоденствието - покачването беше стремително, в сантиметри.

Мигар беше допускал някой, че туй благоденствие ще им дойде до гуша?

Хората обаче приемаха нещата такива, каквито са.

Бай Симо също рипна от балкончето. И заплува - по гръб, защото така можеше да чете вестник.

А ето че и бай Пенчо се появи за компания. Също по гръб. И след няколко преки двамата се понесоха по главната улица.

- Някакви мазни петънца има по повърхността - рече гнусливо бай Пенчо.

- Ааа, сигурно са от социалните помощи - небрежно отвърна бай Симо и продължи да си чете вестника. Но след малко рече: - А на мене, комшу, туй благоденствие ми отнесе нужника, дето ми беше насред двора!

- Ще го преживееш, бе! Къв кусур е това? - отвърна философски бай Пенчо. - При таквоз благоденствие човек нема нужда и от нужник! Ха-ха-ха!

В този момент обаче, минавайки покрай читалището, двамата чуха по радиоуредбата, че министерството за държавната политика при бедствия и аварии взимало мерки.

- Ей сега я втасахме, от мен да знаеш! - опули се като дунавски сом бай Симо. - Тия ще ни източат всичкото благоденствие!

- Мамицата им! - не се сдържа и бай Пенчо. - Пак ще ни оставят на сухо. Сакън да не видят, че някой плува в разкош...

След което двамата заплуваха кучешката към близката кръчма.