|
Стихийно устремени към сърцето и гласа на избирателя, своевременно и политиците ни заваляха по места. А някои запориха вълните към забравени до днес села досущ като спасителни Ноеви ковчези. Противно на известния в близкото минало почин - "да се снишим, докато отмине бурята" - те газят безстрашно през локви и кал. Борбата е за всеки всеки глас - и правилно, защото капка по капка... Но не се знае кое бедствие - небесното или политическото - е по-опасно. Щото второто е малко като да те оправят, но с накисване - сещат се за теб при комбинация "дъжд + кампания".
Бягаме от дъжд, казва народът, сполетя ни градушка. Но от друга страна - сега му е времето да залееш политическата класа с кални потоци от ропот - ако не си по начало политически враг, дори да напсуваш кандидат-депутата, няма страшно - ти го плюеш, то разправя, че дъжд вали. И ти обещава светлина след края на прехода и шарена дъга след дъжда.
Пороят от разноцветни обещания ще вали още месец, пък и това ще оттече... Та и кой ли вярва на обещания вече - попарен петел и от дъжд бяга, а иначе, ако би слушал господ псетата, от небето самуни биха завалели.