Сутринта слушах и гледах по Горцката телевизия една много хубава приказка, драматизирана и адаптирана специално за деца и възрастни с умствени увреждания. Искате ли да ви я преразкажа в съкратен вид, мили пансионери от Големия пансион на увредената надежда? Тогава затворете ушички и очички /те не ви трябват, когато има друг вместо да вас да чува и гледа/:
КУМ ЛИСАН /водещ/: - Чух, че се карате, и тъй като това хич не е хубаво за горското общество, реших да ви поканя в това студио да се разбереМЕ. По един представител от двете страни. И така - по въпроса за летателните площадки на Щръклицата. Петльо, вярно ли е, че ти и още няколко наперени не сте били съгласни Щръклицата да си открие летателни територии във вашия двор?
ПЕТЛЬО /представител на несъгласните съгласни/: - Вярно е, г-н Лисан.
КУМ ЛИСАН: - И сте написали писмо до горския цар?
ПЕТЛЬО: - Написахме, г-н Лисан.
КУМ ЛИСАН: - Добре де, вие не сте ли от едно люпило със съгласните?
ПЕТЛЬО: - От едно люпило сме, но нас, несъгласните, никой не ни е питал дали сме съгласни.
ЯРКАТА /представителка на съгласните реформатори/ : - Моля, моля, на последното ни заседание никой от вас не стана да каже, че може да има и несъгласни измежду съгласните. Ти например, Петльо, да си казал, че не си съгласен?
КУМ ЛИСАН: - Чакайте, чакайте, тука аз съм Този, който задава въпросите. Така че... Петльо, вие несъгласните не се ли сетихте по-рано, преди секретарката на Щръклицата и Горския цар да подпишат за площадките? Как сте търпели досега тази несправедливост?
ЯРКАТА: - Ама, моля ви се, каква несправедливост? Това е стратегически въпрос, който засяга демократичното начало в цялата гора. Щом Щръклицата иска да лети навсякъде, нека си лети, защо да й пречим, нали сме в едно стопанство вече?
ПЕТЛЬО: - Абе тя нека си лети, ама преди това да се допита до нашето люпило!
ЯРКАТА: - И как да стане това?! Ще кацне на гребена ти, ще те жилне и ще те попита "Може ли?" Така ли си я представяш ти тази работа?
ПЕТЛЬО: - Ами като ни жилне, ще се разкудкудякаме всички и все нещо можеше да се получи...
ЯРКАТА: - Вие и сега като се разкудкудякахте, мислите, че нещо ще промените, ама свършено е вече... Събрали сте се там пет-шестима консерви и какво?!...
КУМ ЛИСАН /със задоволителна усмивка леко обърнат към слушалката , закачена на повратливия му врат, тихо/ : Да, да, г-н режисьор, получи се, сдърлиха се, на хаир отиват нещата!
КУМ ЛИСАН /вече към събеседниците си в студиото/: Не биваше така, госпожо Ярке, не трябваше толкова лесно да се съгласявате с исканията на Щръклицата, трябваше да се допитате. Аз откога в това студио апелирам да се внимава с тези договори с летящите надалеч обитатели на гората, ама никой не ме слуша във вашия двор.
КУМ ЛИСАН /вече към зрителите/: Дали ще се допитат или не до вас, драги зрители от кокошето ято - все едно. Така или иначе Щръклицата ще ви жили. От мене един съвет обаче: ако ви подгони, тичайте все по дясната пътека - тя неминуемо ще ви заведе до лисичите дупки. Там спасението ви е в кърпа вързано.
Довиждане на зрителите от Горцката телевизия и дочуване на слушателите от Радио "Нова Гора". Вие бяхте с предаването "КУМ ЛИСАН ЛАЙ". На останалите живи - до утрешната закуска!