В автобус № 204 точно срещу мен е седнала млада госпожица...

Хубава, ей!

От едното й ухо виси лъскава жичка и потъва в чантичката й. Сега младите в градския транспорт пътуват като пилоти на свръхзвукови изтребители - със слушалки в ушите. Дотолкова са отвратени от околната проза и звуците й, че правят всичко възможно да се отделят от нея.

Обичам ги тези госпожици!

Какво ли слуша?

Рок някакъв сигурно...

Дънят тупани и чукала, вият китари, дере се до скъсване някакъв дегенерат с коса до раменете. Обичах да слушам такава музика, като бях на нейните години. Темпо има в нея. Грохот и бунт! Ритъмът на истеричните ни дни... Състезанието, наречено живот...

А може би слуша Бах? Или Моцарт?

Лунички има около носа? И никакъв грим по лицето си не е мазала? Ходи с приятелка по изложби и е абонирана за зимните концерти на Филхармонията?

Има и такива млади!

Романтични и безизкусни. Винаги влюбени! И готови да се хвърлят в битка със злото! Някакъв там похотлив началник - идиот! Или даскал - сухар, който изобщо не се интересува от душата ти, а само измрънква урока си и дебне за неизвинени отсъствия...

Дали пък не слуша чалга?

Що пък да не я слуша? Какво всички сме викнали против чалгата! Като че ли англоезичните световни любимци не пеят всякакви тъпотии, натъпкани с "Ай лав ю!", "Кис ми, бейби!" и "О, дарлинг, ай нийд ю!" Дори, ако искате да знаете, слушателите на чалгата са ми по своему по-симпатични - стоят си близо до българския корен, до духа на балканската народна музика, до всичките наши "Що ми е мило и драго" и "Бела съм, бела, юначе"...

Решавам да попитам госпожицата какво слуша. Тя ме гледа с неразбиращи очи, после пъхва ръка в чантичката си, изключва там магнитофона ли, сидито ли, сваля слушалките от ушите си:

- Моля?

- Може да съм нахален, но ще ме извините! Три спирки ви гледам и се питам каква ли музика слушате?

- О, не слушам музика! - смее се момата. - Урок по немски. Една приятелка ми е уредила работа във Франкфурт, но се иска да знам немски...

Отвратителни са наистина днешните млади!

Нищо не правят така, както ние искаме...