Последният ден на 2006 г., 31 декември, се падаше в неделя. Беше си почивен ден откъдето и да го погледнеш. И да не беше 31 декември, пак щеше да си е почивен ден. Неделя.

Предпоследният ден на 2006 г., 30 декември, се падаше в събота. И той си беше почивен ден откъдето и да го погледнеш. Защото си беше събота, а в България повече от трийсет години в събота не се работеше.

Предпредпоследният ден на 2006 г. беше 29 декември. Петък. В което, от една страна, нямаше нищо лошо, беше си работен ден. Лошото беше, че, от друга страна, този ден беше последният работен ден за годината. И от трета страна, най-лошата, беше петък. А петъците в България бяха известни като "дни на майстора". Т.е. дни, в които майсторите още от обяд започват да си събират партакешите, след което постилат върху работното място вестник и изваждат необходимото - ракийките и мезетата. А в последния петък на годината, посред зима, ракийки и мезета - дал господ. Пък и в България всеки беше майстор в нещо си.

С една дума, истинският последен работен ден от 2006 г. беше четвъртък, 28 декември.

При това положение истинският предпоследен работен ден от 2006 г. ставаше сряда. В което нямаше да има нищо лошо, ако срядата, 27 декември, не беше Стефановден. А на този ден по традиция в България много-много не се работеше. Щото едни живеят на "Стефан Караджа", други членуват при Стефан Софиянски, трети...

Вторникът, понеделникът и неделята, т.е. 26, 25 и 24 декември бяха Коледни празници, Рождество Христово, с една дума - пак почивни дни.

А преди тях съботата, 23 декември, отново беше почивен ден, защото, вече се спомена, в България от повече от трийсет години съботата си беше почивен ден.

22 декември пък, денят преди коледните празници, си беше петък, т.е. пак традиционният "ден на майстора".

Накратко, 2006 година за трудеща се България приключваше в четвъртък, 21 декември. Около 18 часа най-късно.

Всичко това се знаеше много добре в Брюксел. Знаеше го и комисарят Рен, който изпрати поздравителните си картички до българските министри още на 18 декември, понеделник, че да пристигнат най-късно в четвъртък, 21 декември, т.е. ден преди "деня на майстора".

В този ден кабинетът заседаваше редовно и в дневният ред имаше една-единствена точка: "Какво не сме свършили по присъединяването и можем ли да го свършим до края на годината?", когато секретарката влезе и раздаде на всеки по една от комисаровите картички. На всяка, колкото и да ги въртяха в ръцете си министрите, пишеше само "Merry Christmas and Happy New Year". И никакво "Welcome".

Озадачени, министрите казаха на шефа си да не звъни лично да се излага, а помолиха секретарката да се свърже с Рен. След малко тя се върна смутена и рече, че колежката й казала, че комисарят е заминал на ски почивка в родината си, да се обадела след празниците, на 2 януари. Не каза ли на 1 януари, запита един от министрите. Ми и аз това я попитах, а тя се тросна, че как така на 1 януари, това им бил почивен ден в Брюксел - и те били хора. Да съм се била обадела на втори, ама следобед, за по-сигурно.

Когато остана сам, шефът извади мобилния си телефон, набра номера, изчака малко, после затвори.

В Инариярви, Северна Финландия, дори и сателитните телефони нямаха покритие.