|
| Туш |
Купих вчера в. "Шок" заради DVD-то и ето що пише у него:
Спасяване на митрополит Кирил Пловдивски от разстрел (октомври 1944 г.)
Цит. по: Зографова, А. О.з. полковник от ДС Елена Христозова: Суперскретни архиви отлежават в скривалище на Витоша! – Шок, № 21, 25-31 май 2006.
- Вярно ли е, че сте спасили живота на патриарх Кирил?
- Да, действително аз спасих Пловдивския митрополит Кирил и бъдещ глава на БПЦ от разстрел. Архиереят, направил най-много за спасяването на българските евреи, който обявява, че ако ешелоните от България тръгнат, ще легне на релсите заедно със своя клир. Митрополитът, както е известно, впоследствие става праведник на еврейския народ и името му е вписано в не една паметна плоча – в Гората на България край Ерусалим и в музея на Холокоста „Яд Вашем” в Израел. Спасила съм не само него!
Ще Ви разкажа по-подробно. Един ден Руси Христозов, вече като шеф на Дирекция на милицията, получава телеграма от Москва, че са арестувани митрополит Кирил Пловдивски и проф. Моско Москов. Обвиненията срещу тях били, че са написали истината за Катин – че не немците са екзекутирали полските офицери, а съветските войски. Това стана през октомври 1944 г. Вечерта са щели да разстрелят и проф. Москов, и митрополит Кирил. Възложиха ми да ги открия, което и направих. От Москва се интересуваха да бъде открит и Врачанският митрополит Паисий. В този момент Кирил миеше бос колите в подземията на Дирекцията на милицията, а Паисий на по-горен етаж бе заобиколен от партизани, които го бяха стиснали за брадата и го караха да разказва с подробности любовните си истории. Той беше много красив. Аз прекратих тази дивотия. Казах им – какво искате, бе?! Това е човешко. Като е владика, да не е лишен от човешки чувства? Оказа се, че в касата на Паисий намерили и две лъжички за причастие с инкрустирани голи жени. Аз веднага се разпоредих да го пуснат. Взех и двамата – митрополит Кирил Пловдивски и владиката Паисий, и ги заведох в кабинета на Димо Дичев. Тогава Руси Христозов [съпруг на интервюираната – б.м.] беше влязъл и носеше телеграмата на Георги Димитров. Досега обаче никой не пожела да я публикува. Имаше забрана от страна на Синода.
И Пимен беше спасен от съпруга ми. Той е от Пиринския край. Имало е искане Пимен да не бъде владика, но Руси нарежда остане...