"X-мен" винаги е бил най-добрата екранизация по комикс (не броим "сериозните" като "Син Сити" и "Път към отмъщение"), що се отнася до постоянство и срок на годност. Без резките върхове и спадове в качеството на "Батман", без мимолетността на всички останали. Героичните финансови резултати на първите две серии, режисирани от Брайън Сингър, провокираха - неизбежно - трета.

Не без значение за успеха на поредицата е фактът, че актьорите, които въплътиха в плът и кръв рисунките на Стан Лий за Marvel, са с нас от първата до последната серия. На линия са и мутантът фюрер сър Иън Маккелън, и неустоимият за жените Хю Джакмън, и облечената само в цифрови ефекти Ребека Ромейн, и непокорната тийнейджърка Ана Пакуин, и зле изрусената Хали Бери. По-интересните нови попълнения в този епизод са Вини Джоунс като Булдозер и Келси Грамър като министър на САЩ по мутантските въпроси. Актьори, които могат да играят, са допълнителна утеха във всеки филм, който по концепция разчита на броя изгърмени шашки, а не на драматургични дълбини. А тези могат. Хеле пък британският ветеран Маккелън, който, щом успява да стане симпатичен в оная боза "Шифърът на Леонардо", значи няма невъзможни неща.

На "X-мен 3" му липсва единствено режисьорът, който се изнесе на пожар към снимачната площадка на любимия си "Супермен" (завръщането е планирано за края на юни). По ирония на съдбата, на режисьорското столче след многобройни рокади и умувания от страна на продуцента Фокс сяда Брет Ратнър - който лично предложил на Сингър работата над въпросния "Супермен". Неугасващата ирония обаче винаги е била запазена марка на адаптацията, малко се поизложиха във втора серия само.

Никой досега не беше обещавал още в заглавието "тази серия ще е последна и няма да снимаме глупости от чиста алчност". Всички се надяваме "X-мен 3: Последният сблъсък" да е наистина последен. Защото финалът на мутантската сага е славен. Вярно, че сценаристите Саймън Кинберг и Зак Пен не са се напъвали много, но по замисъл това е детски филм, а темелите на фабулата тъй или иначе ги има в комикса. Но в последните 30 минути от филма на Брет Ратнър има повече екшън, отколкото в цялата "Невъзможна мисия". Всичко е красиво, пипнато, много динамично, а финалният щрих с моста директно влиза в Топ 10 на всички екшън-сцени. С една дума, 210-те милиона на Фокс не са отишли всуе, пригответе си пълна кофа пуканки.