Защо да гласуваме?
Михаил КОНСТАНТИНОВ
В. "МОНИТОР"-06.06.2005
* * *
И един-единствен глас може да промени съотношението в бъдещия парламент
Изборите се случват, за да повярваме, че от нас нещо зависи.
Алтернативата е гражданска война и хаос и това неведнъж се е случвало Снимка: БТА
Напоследък дискусията на тази тема доби непознати за страната ни форми в резултат на нестандартното намерение на правителството да повдига избирателната активност чрез различни мероприятия, включително и чрез материално стимулиране на избирателите. Тази оспорвана идея несъмнено ще има някакъв ефект, който обаче сега е трудно да се оцени. Най-общо може да се очаква, че изкуствено повдигнатата активност ще привлече към урните избиратели, които нямат твърди предпочитания към една или друга политическа сила. Така допълнителният вот вероятно ще се насочи главно към по-неизвестни политически играчи. Това едва ли може да притесни големите партии, осигурили си влизане в парламента.
Но пък може сериозно да препъне някоя от по-малките политически сили, на които в момента социолозите отреждат около 4 на сто от подадения вот.Нека да си представим един парламент, в който водещата партия има 116 депутати, а една друга, едва прескочила бариерата партия, има само 10 депутати. В рамките на този мислен експеримент една съвсем малка промяна в подадените гласове в резултат на повишена избирателна активност може да доведе до катастрофа на партията с 10-те депутати. В резултат на което пък голямата партия ще има вече абсолютно мнозинство от 121 депутати. Тази драстична промяна може да бъде предизвикана теоретично от един-единствен допълнителен глас!
Дадох горния пример, не само за да посоча парадоксите на съществуващата у нас избирателна система, която, макар и нелоша, вече предизвиква у хората определено отрицателно отношение. А защото тази потресаваща възможност за всеки един от нас - със своя единствен уникален глас да промени историята на България - би могла да стане още един мотив за гласуване на 25 юни.
Има досадно много причини за това, че трябва да гласуваме. Както има и много аргументи против това да отидем да гласуваме. Впрочем, на Запад има както кампании за гласуване, така и кампании за отказ от гласуване.
Има обаче една доминираща причина за това, че трябва да се гласува. И понеже тук нещата са малко политически некоректни, някак си все ги тикат под килима. Аз обаче не обичам политическата коректност, макар че оценявам ползата от нея. Не я обичам, защото смятам истината за върховна ценност. А истината не е била, не е и не може да бъде политически коректна.
Затова, преди да ви кажа защо аз лично ще гласувам, ще ви разкажа за какво са изборите. Те не са за това да променят непременно нещо. Не са за да изберем най-добрите. Не са дори за да изберем най-малко лошите.
Изборите са за да повярваме, че от нас нещо зависи. А вярата и вътрешното убеждение на човек не се нуждаят от обосновка. В края на краищата, светът е в главите ни. И следователно не е толкова важно какъв е този свят, а какво си мислим за него.
Изборите са за да повярваме, че можем да променим нещата. При това без да се изпозастреляме (макар понякога и това да се случва на избори). След това е вече лесно да повярваме, че всеки път, на 4 или 5 години, властта ще се предава гладко от едни управляващи на други. Или даже от едни управляващи на самите тях.
За това именно са изборите. И в това си качество те нямат алтернатива. Или пък имат, но тя е гражданска война и хаос, и това неведнъж се е случвало в историята. Има даже един кратък, малко циничен и безспорно политически некоректен отговор на въпроса "Що е това избори?". И той е, че изборите са вазелинът на демокрацията. Но дори и така да е, аз ви уверявам, че изборите не са само това.
На Запад доста периодично и доста късогледо изпадат в паника когато, например, един Льо Пен получи 20 на сто от гласовете във Франция. И още по-късогледо се радват, когато с тия 20 на сто (а това са 8 милиона французи!) Льо Пен получи … 0 депутати. Щото такава е френската мажоритарна избирателна система. А горните емоции са късогледи, и в това скоро ще се убедим, защото по родните места на демокрацията някои хора забравят за какво точно са изборите. И забравят още, че е по-добре опонентът ти да е до теб в парламента, отколкото срещу теб с калашник по улиците. Дано впрочем Господ ги просветли по този въпрос преди да им е светнало по друг някакъв начин.
Референдумите във Франция и Холандия, освен всичко друго, са мощен сигнал. Сигнал, че може би вярата в изборите е на път да отслабне. Какво следва, знаем от учебниците. Макар че и в тях историята вече е така фризирана, че не можеш да разбереш имало ли е Втора световна война и кой аджеба я е спечелил.
След тези малко мрачни разсъждения е ясно, че трябва да гласуваме. Не само за да дадем повече шанс на следващото управление. А защото, гласувайки заедно, ще получим своя собствен шанс за връщане в отбора. Защото родовата памет ни кара да останем тук и да не затриваме повече страната си. И защото всеки оцелява сам, но можем да успеем само заедно.
