Шест години след като бяха създадени, за да се борят с корупцията в отделните министерства, се оказа, че инспекторатите не смеят да проверяват за конфликт на интереси или порочни практики точно висшите чиновници.

Констатацията е на Сметната палата, която е направила ревизия на работата на няколко ведомства през последните 5 години.



Тя смята, че дейността на това звено е неефективна. На същото мнение е и ЕК.

Одиторите са дали конкретни указания за създаване на допълнителни антикорупционни механизми. Те трябва да бъдат разработени през юни. За някои министри срокът изтича още на 7 юни, а за други - в края на месеца.

Обяснението за пасивността на инспекторатите е, че те нямат строго разписани правила за работа. Правомощията им трябва да са описани в правилниците за работа на съответните министерства.

В Министерство на здравеопазването например одиторите от Сметната палата установили, че е издадена само една заповед за проверка и контрол на централното управление на министерството, но и тя не е била спазена. Заповедта е от 2004 г. и е по повод публикации в пресата за сделки с държавни ведомствени жилища на МЗ. "Одитният екип не е успял да установи причините за неизпълнението", пише в доклада на Сметната палата.

Въпреки всичко дейността на инспектората в здравното министерство е оценена като една от най-добрите. За разкриване на случаи на корупция са извършвани тематични проверки по получени сигнали за нерегламентирани плащания - в клиниката по неврохирургия в Александровска болница, в "Майчин дом", във врачанската и плевенската болница например. В тези случаи са сезирани съответно Комисията за координация на работата по борбата с корупцията, главният прокурор, Главна данъчна дирекция, Българският лекарски съюз. В отделни случаи инспекторатът е извършвал проверки по нареждане на прокурор. Изпълнителният директор на "Майчин дом" е наложил дисциплинарно наказание на нарушителя, а в Окръжните следствени служби в Плевен и Враца са образували следствени дела, пише в докладите.