Панчо е приятел. Добър приятел. От Чепеларе.

Рядко се виждаме. Затуй пък често обсъждаме важни проблеми по телефона. Той ме осведомява за наклона и периферния котангенс на пампоровските писти, аз го информирам за субстанциалната екзистенциалност на панепистемологията.

- Разбра ли какво казал евродокладчикът Джефри ван Орден? - викам му завчера. - Нали ония ни дърпат ушичките за ненаказаните хайдуци, та нашите журналисти го запитали знае ли той кои са босовете на родната организирана престъпност.

- Да не се окаже, че само той от 450-милионното население на Европа не ги знае! - хили ми се старият приятел.

- Казал им да не се правят на три и половина. "Питайте - ги посъветвал, - който си искате обикновен гражданин по улицата, и всеки ще ви каже имената им!"

- Ми то си е баш така. Що ме не питат мен? - долита от слушалката смехът му.

- Баш така, ма нито е баш, нито е така. Щото излязох на улицата и попитах първия срещнат гражданин знае ли имената на престъпните босове у нас. "Я си таковай оная работа! - ме напсува обикновеният гражданин. - Питай президента, той ги знае!"

- И ти пита ли го?

- Питах го. Погледна ме социално, усмихна ми се социално: "Премиерът е по-информиран от мен, господин професоре - ми дума социално, после адресира социален вопъл към отсрещната сграда. - Сергейчо, кажи си, бай Ван бай Орден ще те разбере!"

- Ясно! - прекъсна ме делово аверът. - Отишъл си после при Станишев. И той?

- "Засрамете се - ме разкритикува, - на Марс ли живеете, та не знаете кой кой е в скъпата ни татковина! Всеки първокласник е наясно с това". Та попитах момчето на съседката. "Мушморок - му викам, - случайно да знаеш имената на босовете на организираната престъпност?" "Тях ще ги учим втория срок - ме поучава калпазанинът и ми сочи снимка в "24 часа", - но ти, чичо, защо не питаш ей тия уважавани чичковци, дето вуйчо ми каза, че знаели всичко!"

- Сещам се кои са най-уважаваните чичковци в България! - казва Панчо.

- Сещам се за кои се сещаш. То е ясно - тия, дето всеки ден ги гледаме по телевизията, слушаме по радиото, четем по вестниците. И които всяка нощ си поркат уискито с принадлежащите им политици и магистрати. Много уважавани и авторитетни персони. Отивам значи при най-уважавания и авторитетен такъв и културно го моля да ме информира кои са босовете на организираната престъпност в България. А той също толкова културно ме съветва: "Тъпанар, бегай при Джефри ван Орден да ти каже името на баба си!"

- Помниш ли оня виц за Съветския съюз? - замисля се приятелят. - Страната на съветите, както сантименталните я зовяха. Грузинец жени щерка, търси баран, овен тоест, да го колне за курбан. Тук пита за баран - "Бе, баран нямам, ама ще ти дам един съвет как да намериш!" - го отпращат. Там пита за баран - "Нямам баран, друже, ала съвет мога да ти дам". Трети. Четвърти. При петия вече почнал да ругае, а оня му вика: "Дорогой, мы не страна баранов, мы страна советов!"

- Тоя виц в какъв аспект? - почвам и аз да се нервирам като грузинеца.

- Не е ли ясно? - чуди се на акъла ми Панчо. - Тук бандит, правят те на идиот. Там бандит, правят те на идиот. Където и да потърсиш бандит, те правят на идиот.

- Схванах! - викам. - Мы не страна бандитов, мы страна идиотов.