Няма запазено дърво от уникалния дървен хански дворец край първата българска столица Плиска, разкрит миналата седмица, каза пред "Сега" ръководителят на разкопките проф. Рашо Рашев, директор на Шуменския археологически филиал към БАН. Дворецът е от края на VII и началото на VIII в. Тя е първата открита сграда, строена след създаването на България.

Дървото е изцяло изгнило, останали са следите от побитите вертикално в пръстта дървени подпори, които са поддържали платформата, върху която е строена същинската обитаема зала от плътен градеж. Археолозите обаче доказват, че прабългарите са първите, които издигат монументални дървени градове. Вчера беше последният ден на разкопките край Плиска.

За дървения дворец се съди по следите в пръстта от леглото на тези колони. Дървените стълбове се поставяли в яма, която се засипва с пръст и се трамбова. След като дървото изгние, ямата също се запълва с пръст, но цветът е по-различен. "По тези отпечатъци всъщност фиксираме следите от дървените стълбове. Почвените условия и климатът в нашия район са такива, че дървото изчезва много бързо", каза проф. Рашев.

Дворецът се намира на 30 метра от т. нар. комплекс "Малък дворец", където са каменните жилищни дворци. Любопитното е, че още през Х век следи от тази постройка не е имало, над нея е била построена баня. Според проф. Рашев дървеният дворец може да бъде на всеки един владетел, царувал от края на VII-началото на VIII век, т.е. от Аспарух до Кардам. Депутатът историк Светослав Спасов обаче веднага го обяви за двореца на Аспарух. "Когато се изказват предположения, ние, учените, сме по-предпазливи, а хората искат по-конкретни неща", каза откривателят. Според него със сигурност е строеж от първия век на съществуването на Плиска. В тази постройка не са открити никакви предмети или материали, които да покажат принадлежност към един или друг хан, живял в нея.