Обсъжданият от година и половина и окончателно приет в петък от парламента Закон за електронната търговия не предлага никаква защита на потребителите срещу спам, а и едва ли ще може да влезе в действие скоро, предупредиха експерти.

Според закона с глоба от 250 до 1500 лв. ще се наказва всеки, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща - т.нар. спам. Глобата стига до 4000 лв., ако нарушението е повторно и е извършено от юридическо лице. Актовете по този закон, а и цялостното му приложение трябва да се прави от Комисията за регулиране на съобщенията. Председателят й Георги Александров обаче твърди, че нямат готовност за това. Заради дългите дебати по проекта до последния момент се считаше, че тези функции ще се поемат от Комисията за защита на потребителите.

"Законът предвижда да водим регистър на всички, които изрично са заявили, че не желаят да получават търговски съобщения. Резултат от поддържането на такава база данни обаче ще има само на територията на България, а след присъединяването ни към ЕС - и за територията на общността", заяви той пред "Сега". По принцип обаче по-голямата част от спам-а се изпраща от международни сървъри, повечето от които се намират в САЩ. Освен това според скорошно изследване на „Витоша рисърч" само 6.8% от българите намират, че нежеланата електронна поща е възможно най-неприемливата форма на реклама. Далеч повече хора - 65.7% от запитаните, намират за особено дразнеща телевизионната реклама.

В световен мащаб между 75% и 80% от целия имейл-трафик в мрежата се дължи на спам-а. В САЩ всяка година бизнесът губи по $20 млрд. само за прочистване на електронните пощенски кутии.



ЧЕЛЕН ОПИТ

Американски студент бе осъден да плати глоба от $13.5 млн. заради масово разпращане на спам по електронната поща, предаде ИТАР-ТАСС. Генералният прокурор на щата Тексас Грег Абът отбеляза, че тежката присъда, издадена на Райън Питилак, трябва да служи като предупреждение за всички, които се опитват "да заработят пари по този начин".

Срещу Питилак и няколко негови приятели били повдигнати обвинения в "бомбардиране" на няколко стотици души от цял свят с послания, които изпращали под измислени имена, за да узнаят личните данни на получателите. После данните били продавани на интернет компании.