Парламентът нарушава законите, защото с правилника си позволява безотчетното харчене на близо 2.5 млн. лв. годишно от бюджета на Народното събрание. Това разкритие на независимия депутат Мария Капон разбуни духовете вчера. Практиката с т.нар. представителни пари съществува от години, но досега никой не е поставял въпроса за отчитането им.



Според правилника за дейността на парламента НС поема допълнителни разходи на депутатите и парламентарните групи, свързани с тяхната дейност. Сумата е в размер на 2/3 от основното месечно възнаграждение на депутатите. Тя се предоставя на групите, които сами решават как да я харчат. Практиката показва, че в общата каса на групата се задържат между 10 и 50% от средствата. В повечето случаи тези пари отиват за букети, командировки и празненства, за партията или за предизборна кампания. Останалите средства се разпределят между депутатите. За май 2006 г. например всеки депутат е получил 726 лв. върху заплатата си за подобни нужди. Това прави около 60 000 лв. за ПГ на левицата, 38 000 лв. за НДСВ, 25 000 лв. за ДПС, по 12 000 за ОДС и ДСБ, 10 000 за "Атака" и 9000 за БНС.

Проблемът е, че в правилника на НС никога не е имало механизъм за контрол върху тези разходи. Веднъж раздадени на групите, счетоводството на парламента вече не се интересува как се харчат. "Те не се водят като доход на депутатите, не се облагат с данък и върху тях не се начисляват задължителни осигурителни вноски", поясни Капон. Тя запознала с проблема Националната агенция за приходите. "В правилника на парламента въпросът за отчетността на тези средства трябва да намери място", пише в отговора на НАП.

Липсата на документи, които да доказват как са изразходвани бюджетните средства, е в нарушение на закона за счетоводството.

"На практика това са черни каси, които се харчат абсолютно безконтролно", коментира Капон. Тя разказа как всяка ПГ описвала разходите си в "халваджийски тефтери", а депутатите получавали своя дял само срещу подпис.

"Това е форма на сива икономика", заключи Капон, която е най-имотната депутатка в сегашния парламент.

"Дори парите да се използват по предназначение, при липсата на документ наетите външни сътрудници няма как да ги декларират като доход пред данъчните, дори ако искат да са изрядни", коментираха пред "Сега" експерти.

Самата Капон се сблъскала с проблема, когато поискала да наеме на договор две сътруднички. Наложило се да се регистрира като работодател по БУЛСТАТ, за да може да им плати и да ги осигури. Тя е предложила на консултативния съвет към шефа на НС да направи промени в правилника, които да въведат отчетност на парите.

Идеята обаче не бе посрещната с ентусиазъм от мнозинството и опозицията.

Левият депутат и шеф на антикорупционната комисия Бойко Великов предложи да се възстанови практиката от 37-ото НС, когато депутатите попълваха декларации как са изхарчили средствата. "Но и в този случай трябва да се предвиди механизъм за проверка на данните," добави той.

Борислав Ралчев от НДСВ пък беше категоричен, че няма нужда от контрол, защото депутатът сам преценява как да си похарчи парите. "Трябва ли всеки път, когато решим да направим изнесено заседание на групата, да тичам до Сметната палата или прокуратурата за разрешение", попита иронично той. Според жълтия депутат, щом никой не "скача" срещу принципа за разпределение на средствата, значи е справедлив. В защита на тезата си даде за пример САЩ, където всеки конгресмен получавал пари за 15 свои съветници, а всеки сенатор - за 75.

Шефът на икономическата комисия Йордан Цонев от ДПС отказа коментар с аргумента, че темата се използва за популистки цели. "Добре, че харчовете не се отчитат, защото ще се види, че не покриват и една трета от разходите на парламентарните групи", добави той.

Единственият, който повдигна въпроса за допълнителните пари досега, бе отцепилият се от "Атака" депутат Петър Манолов. Преди време той обвини Волен Сидеров, че еднолично е решил да прибере в джоба си 30% от парите за парламентарна дейност, за да покрие разходи по изборите.