Трима умници тръгнали по печалба. Вървели, вървели - намерили на пътя една голе-е-е-е-ма тиква. Па се чудят, па се маят - що е това чудо?!

- Мене ми се чини, че тва е тиква! - рекъл най-големият умник.

- Ку-ку, виждате ли ме?! - скрил се зад тиквата вторият.

- Тц! - отговорили му другите двама.

- И аз не ви виждам! - и извел извода: - Щом ни скрива, значи е тиква - параванка!

- Става ли за ручанье?! - преглътнал лакомо третият. От дълго стоене по зандани и друга нелегалност бил бая огладнял.

- Ка-ще да е за ручанье! - окнали му другите. - А като я изрупаме, зад кво ше се таим?

- Знаете ли кво се сетих?! - осенило го оня. - За да е човек на печалба, требва да е на щат, а за да е на щат, требва да прави нещо. Може и да не прави, ама поне да се прави, че прави!...

- У-бряааа, мъдрец! - възхитили му се подобаващо. - И кво ще правим?

- Ще казваме, че тая тиква не е тиква, а яйце! И от него ще се излюпи светлото бъдеще. Ще клечим, да го мътим!

И захванали тримата да клечат да мътят. Скоро им досадило и рекли да се поразтъпчат.

Вървели, вървели, стигнали до реката на евроатлантическите ценности. А до нея - един посърнал електорат.

- А бе, тоя електорат требва да е много жаден! - рекли си тримата юнаци - трите мъдри глави. - Я дайте да го напоим!

- Е, със шепи ли да му поливаме?! Фесчето ми пропуска, инак…Освен да си вържа крачолите на шалварите и да…

- Мойта коронка пък нема дънце! - завайкал се вторият.

- Ще се фанеме за него, аз ще увисна, ще се фане друг за краката ми - ще увисне, ще се фане третият за неговите - и той ще увисне! Ще натегнем, ще го наведем още малко електората и - ето ти станала добрината! - отсекъл третият, който, макар и най-млад, ама бил най-социално ориентиран. И по семейна традиция, и по партийна принадлежност.

Рекли - и го направили. Както си се сговорили, натежали и тримата на електората и почнали още повече да го навеждат към живителните евроатлантически стойности, но ръцете на първия започнали да се поизплъзват, защото къде некои евронаблюдатели, къде националисти в опозиция, къде пресата и вестниците го пошляпвали от време на време - превантивно макар, та по едно време работата станала опасна:

- Дръжте се, братя, да си плюя на ръцете!

- И аз!

- И аз! - рекли ония и откачили ръце да плюят на тях.

И… хоп! - цамбурнала светата троица.

Цопнала в непоклатимото си статукво, щото не си плюли като ахмаци на ръцете, ами на пачките. Да не си речете, че на балетните?! - Да, ама тц!... Макар че били големи играчи, тия не били прости танцьори.

Та си плюли те на пачките, а подир и на петите и се гмурнали завинаги сред най-добрите ценности. Сега пък да не си помислите, че на ошашавения, изгърбен електоратец нищо не му оставили?!

Е, как! Оставили му в наследство още по-хубавите - светлото бъдеще!

Да си го мъти.

Щото, нали, една мечта, като се осъществи тутакси - каква мечта ще е тя?!

А е лошо човек да живее без мечти и идеали.

Какво ти - нема такъв живот!