На улицата ме спряха момче и момиче - симпатични едни такива, любезни, и ми разясниха опасността от СПИН. Момичето ми даде кутийка с презервативи, а момчето ми довери, че всеки истински мъж никъде не мърда без презервативи в джоба.

Малко по-нататък ме спряха група развълнувани дами и една през друга споделиха голямата си тревога за съдбата на бездомните кучета, като ме държаха за реверите, въртяха копчетата ми и сплитаха ръце. Не ми трябваше много, убедиха ме да поема шефство и да се грижа за сплотена група от 6 разнокалибрени песа, сред които разпознах породата само на едно - кръстоска между дакел, пудел и далматинец, голям космат кренвирш на петна.

Продължих нататък и очакванията ми се оправдаха, пак ме спряха, този път - шарен микробус, стъклото се отвори и българският аналог на Дънди Крокодила ми предложи да осиновя животно от зоопарка. Вече знаех, че няма къде да мърдам, пожелах хамстер, предложиха ми слон, след кратък пазарлък се споразумяхме да поема хипопотама.

Стигнах до работата. Работих. В обедната почивка си купих сандвич и излязох да го изям на една пейка.

Отвън клечаха песовете от моята глутница, гледаха гладно ту мен, ту сандвича. Дадох им сандвича. Те се сбиха, в това време петнистият пудело-дакел го излапа, облиза се и ми намигна за още.

Позвъниха ми от зоопарка, време било да се храни хипопотамът. Тръгнах, моите кучета ме последваха.

Пътем изтеглих всичко от кредитната ми карта, купих 10 тикви и хипопотамът ги глътна за следобедна закуска. Кучетата го гледаха така съсредоточено, че се наложи да ги напъдя.

Тръгнах към къщи да взема сърпа на дядо и да окося трева за вечеря на хипопотама. Естествено, кучетата - с мен.

Като се прибрах да взема ключа за мазето, им хвърлих от балкона съдържанието на хладилника - варено пиле и парче малотраен колбас. Кучетата се сбиха за плячката, в това време мелезът изяде пилето и салама.

Влязох обратно в кухнята, там стоеше жена ми, в едната ръка държеше сакото ми, в другата - кутийката с презервативи.

- А, това ли - позасмях се - едно момиче ми ги даде - и добавих, за да не стане някое недоразумение - защото истинският мъж никъде не ходи без презервативи в джоба.

Последва логичното - за секунди се озовах от външната страна на входната врата, след дълги молби обувките и сакото ми бяха хвърлени през балкона.

Окосих каквото окосих, отнесох тревата в зоопарка и хипопотамът я задъвка с неблагодарна хладина. Облегнах се на оградата и го загледах. Около мен клечаха кучетата, също го гледаха, а стомасите им къркореха. Зачудих се дали да не тегля ножа на хипопотама, за да се погрижа за песовете, но бях оставил сърпа в мазето.

Свечери се. Някак от само себе си духът ми се извиси нагоре, направи едно кръгче и се върна над мен. Тогава видях света през неговите очи - луната блести, звездите са огромни, дърветата са тихи и нереални, лицето ми е бледо, ръката ми стиска мобилния телефон... Може би е време да позвъня на жена ми и да поискам прошка... А може би е крайно време някой за мен да се погрижи... Знам ли... Погледнах към моя дух високо горе, в очите ми имаше голяма въпросителна, но той само сви безплътни рамене и закръжа волно наоколо...

Лесно му е сега, но ще го питам какво ще прави, като се върне в тялото ми!