|
| *** |
Чува се далечен тропот на копита и объркани викове - "Не можете да влезете с кон в студиото!"... "Напротив, мога! Този път ще стигна докрай!"...
Вратата на студиото се разбива с трясък и влиза Петър Държавнически, потен, разпенен и с разкъсана бяла риза. Гледа диво.
Водещ: Господин Държавнически, вие сте цяла енциклопедия от емоции! Да опитаме да поговорим спокойно... тия дни бе Петровден, мога ли да ви наричам Петьо, допустимо ли е това обръщение към бивш държавен глава?
Петър Държавнически: Ще ви позволя заради чувствата ми към огромната аудитория на вашето предаване и заради празника на патерица. Все пак по-добре Петьо, нежели Витя... Но ви предупреждавам, че ще говоря много, затова, защото ми се е насъбрало твърде много. Затова, защото този път ще стигна докрай!
Водещ: Изглеждате решен на всичко. Как мислите, случайно ли атаката срещу вас се провежда в условия на Петровден?
П. Д.: Тази политическа подлост - да ме нарекат Витя баш на Петровден, това е, разбирате ли, все едно, че ме хвърлиха в Петропавловската крепост, някъде между ХV и ХХ век! Това няма да го оставя така, ще направя международен скандал. Посред международното положение ще чаткат копита и ще хвърчат искри! Ако досега бях толерантен, европеиден и донейде мекушав, сега вече сменяме жанра и похватите радикално!
Тормозят ме някакви нищожества, които не знаят какво представлявам. Някой иска да мине Петър! И същевременно да мине метър! Но този път искам да предупредя душманите си - и отляво, и отдясно - ще бъда безкомпромисен! Събудихте в мен жребеца. Никой не може да ме язди в тази барутна минута! Никой не може да си прави викторина с политически награди за моя сметка!
Много сте отворени, врагове мои, но сте сбъркали адреса - хайде да си поговорим за "Адрес 4000", този път слагам всичко на масата! Тая демокрация, дето я гледате вкъщи и на улицата - по цялата наша съвременна действителност - тая демокрация аз съм я пренесъл на гърба си! Аз съм жестоко и упорито репресиран...
Водещ: Кажете все пак за "Адрес 4000", това беше предаване за брака и развода, нали така.
П. Д.: Тъкмо дотам стигнах, не ме прекъсвайте, предупредих, че ще говоря много! През 1988 г. като автор на книгата "Конско евангелие за развода" ме поканиха да водя рубрика в "Адрес 4000", много бяха навити, аз съм млад човек, суетен, готвя се усилено... Изведнъж идва при мен оперативник и ми съобщава: "Да сключим брак с народен враг - това няма да го бъде в нашата Народна телевизия с най-главна буква, която може да съществува в нашата социалистическа страна. Гражданин с фамилия Държавнически не може да задава обществения тон!" Аз питам целия български народ, това ли е езикът на моите политически приятели?
Водещ: Стар адвокатски трик е да не задаваш публично въпроси, на които не знаеш отговора. Така че е време да се произнесете - откъде се взе тоя Витя, октомвриец млад?
П. Д.: Аз най-напред искам да поставя ултиматум на моите врагове - в срок от 48 часа да ми се почисти псевдонимът! Откъде се взе Витя? Първо, е ноемвриец, декемвриец и януарец! И освен това тази жарка демокрация, дето е сега на пазара, аз съм я товарил и разтоварвал, аз съм дърпал каруцата и аз в края на краищата заслужавам името Победител...
Водещ: Витя, ъъъ... означава победител.
П. Д.: Точно така! Списъкът ми с победи не е чак толкова дълъг, но имам една голяма победа - българската демокрация! Аз написах впрочем един роман - "Летни бележки за зимни впечатления. Хроника на една победа". В него описвам с днешна дата впечатленията си от времето на Студената война. Изнасям потресаващи сведения!
Водещ: Обещавате ли да го представите тук, в нашето студио?
П. Д.: Обещавам. Този път ще стигна докрай!
