Преди половин година моят родопски приятел Панчо се поддаде на странно откъде избликнали политически амбиции. Кандидатира се за кмет на Чепеларе. Обеща да обещае да си изпълни обещанията и го избраха.

Оттогава до вчера не се бяхме чували. Затънал бил до гуша в общественополезна работа. Работел по реализиране на лозунга "Чепеларе - Могадишо на Балканите!"

По телефона звучи изтощен и пълен с енергия едновременно:

- Трудно е, братo. Абе, с тия очакващи ме трудности си знаех, че ще ми е трудно, ама не съм знаел, че чак толкова ще го зная.

- Какво точно имаш предвид? - питам с разбиране и недоразбиране.

- Ами ето, заех се да изчистя града. Фирмата, наета от стария кмет за боклука, не си върши работата. Не мога обаче да й разваля договора. Аз го развалям, те го поправят. Аз го развалям, те го поправят.

- Ужасно - викам, - и кои са тия "те"?

- Кои са, кои са, не ме занимавай с глупости! - сърди се Панчо. - Почнах лично да събирам боклука, нали ме помниш к'ва мускуларка съм. И пак, мааму, аз го събирам, те го трупат. Аз го събирам, те го трупат.

- Наистина гадно! Кои свини ги правят тия свинщини?

- Кои, кои, бе слушай к'во ти казвам. Монтирах им три лампи в градския кенеф. Не щат и това е. Аз ги монтирам, те ги демонтират. Аз ги монтирам, те ги демонтират.

- Това е направо подсъдно, бе, Панчо! - възмущавам се с основание. - Има ли такива хора, бе, дето не е за вярване, че ги има?

- Има, няма, това няма нищо общо с проблема! - повишава тон той. - Проблемът е, че тук стават много катастрофи, а всички карат като мепесета със специален режим на движение. Нищо не ги стряска, щото ония, нали се сещаш! Аз ги глобявам, те ги разглобяват. Аз ги глобявам, те ги разглобяват.

- Невероятно! - ахвам. - Как не ги е срам тия, бе? Говоря конкретно за тия, нали, за които конкретно ти говориш!

- За тия ли говоря, за ония ли говоря, това не е съществено! - отсича Панчо. - Далеч по-съществена е ситуацията с пътната инфраструктура. И с дупките, санким. Аз ги пълня, те ги празнят. Аз ги пълня, те ги празнят.

- Стига, бе, това е възмутително! Що за изчадия са въпросните типове и що за типове, в края на краищата, са въпросните изчадия?

- Що, не що, какво значение има, бе, братo! Мен огън ми гори на главата, ти с типове и изчадия ме занимаваш. Мислех те за приятел, честно. Пък ти - нечестно. Щото цялата кметска работа направо не ти е работа. Аз това, те онова. Аз такова, те онакова. Аз туйцък, те онуйцък. Аз - аз, те - голям праз!

- Отвратително! - викам с нотки на съчувствие и съвместност. - Какви са тия "те", не ми ги побира акълът, дето непрекъснато онаковат твоето таковане?

- Баста! - реве Панчо. - Това са ненужни подробности, колко пъти да повтарям! Същественото е, че това изобщо не е съществено. Щом и твоето "ти" не ще да влезе в положението на моето "аз", какво остава за тяхното "те" и неговите мамици!

- Прощавай, приятелю, обаче имах предвид предвиденото uмане! - опитвам се да обяснявам, но той не ме слуша. Крещи. Разполагал бил с воля да се справел бил с неволята, обаче неволята се оказала била с по-силна воля и му надвила била волята. Затова било крайно време да се бил кандидатирал за котдивоарски архимандрит.

Жал ми е за него. И не му завиждам. Ония гадове "те" и там ще го намерят.