Най-естественото нещо на земята е човек да се страхува от болестите. Но когато мислите за това запълват голяма част от ежедневието му - това вече е проблем. Страхът от болести е симптом на т.н. тревожни депресивни разстройства. Това са група психични проблеми, при които има високо ниво на тревожност, обяснява д-р Анета Аничкина, психолог в Студентската поликлиника в София. Според нея към 60 на сто от пациентите, които посещават психологичните кабинети в ДКЦ-тата страдат от различни видове такива разстройства.
В основата на всичко е неовладеният стрес.
По принцип той е необходим за живота, защото играе важна роля в адаптацията на организма към промените. Нормалният стрес изчезва, след като се прекрати и ситуацията, която го е предизвикала. При т.н. дистрес обаче това е невъзможно. "Когато човек не е възпитан от ранните си години да овладее механизми за снемане на стреса, често той прераства в дистрес, постоянна тревожност, което води и до по-сериозни психични разстройства. Най-често страхът от болести се появява, когато човек е разстроен", казва д-р Аничкина. Първоначално тези хора нямат страх от нещо конкретно, но тъй като тревожността води и до проблеми с физическото здраве като сърцебиене, човекът започва да си въобразява, че е болен.
Страхът от болести често се съпътства и от редица други симптоми. Това са ежедневно безпокойство,
разсеяност, раздразнителност, избухливост,
потиснатост, мрачно настроение, безсъние, промяна в апетита, изпотяване, сърцебиене, болки в стомаха. Ако тревожността се овладее навреме, тези физически прояви на проблема не се появяват.
Друг отключващ фактор за хипохондрията е т.н. ятрогения, при която лекарят, без да иска, дава принос пациентът да развие страх от болести. Това може да стане заради неправилен подход при информирането на пациента за заболяването му или заради престараване с ненужни изследвания, например. Това се отразява негативно върху психиката на пациента и допълнително усложнява състоянието му.
Неправилното лечение и диагностика също са усложняващ фактор. Личният лекар може да не разпознае, че пациентът страда от тревожно депресивно разстройство, да не го лекува и да предпише лекарства само за физическите симптоми. Медиците обясняват на пациента, че му няма нищо, но той продължава да се чувства зле. Тогава човекът започва да мисли, че лекарите не могат да му открият болестта, защото е много страшна. "В случая сърцебиенето
не е проблем на сърдечно-съдовата система, а на мозъка
и психиката", казва д-р Аничкина. По-тежко състояние е, когато човек си въобразява, че е много болен, без да има подобни стимули от реалността. Това вече е психоза.
Има и състояние, наречено нозофобия, което пък е по-лека форма. При него човек си живее спокойно, но когато започват разговори за болести, засегнатият започва да се тревожи, че може да се разболее от неизлечима болест.
Някои хора са по-предразположени към страха от болести. Причината е, че тревожността е свързана и с дисбаланс на биохимичните процеси в мозъка, т.е. спадат количествата на серотонина (който отговаря за спокойствието и доброто настроение), на норадреналина (за мотивацията и тонуса) и допамина (за усещането за щастие). Въпросният дисбаланс зависи и от гените.
Сред основните начини да се предотврати хипохондрията е спортът. Установено е, че подходящата двигателна активност възвръща биохимичния баланс в мозъка, казва д-р Аничкина. Добре е хипохондриците да отделят повече внимание на хобито си. Много важно за предпазване на децата от подобни тревожности в бъдеще е изграждането у тях на умения за ефективно решаване на житейските проблеми във всяка възраст, обяснява още лекарката. На 4 години например проблем на детето е връзването на обувките и родителите трябва да му помогнат да започне да се справя с това самостоятелно. Подобни умения пазят малчуганите от депресивни разстройства в по-късен период.
Ако не се лекува, страхът от болести само по себе си също може да доведе до депресия. Хипохондрията се лекува основно с психотерапия. При много тежки случаи, като крайна мярка, може да се пристъпи и към медикаментозна терапия.
|
|