В полупразната концертна зала витаеше характерният мирис на мухъл, примесен с непривичния аромат на пресни домати и гроздова. Въпреки свободния вход и агресивната пиар кампания, и тая година лятната образователна програма "Предкласицизъм и барок" бе на път да се провали.

Ръководството се събра на спешно заседание за извънредна оздравителна програма. Няма да позволя на някой си Роналдиньо да съсипе клавирния концерт на Шопен във фа минор, извика директорът Манол Миладинов и нареди на всеки ред да сложат по една масичка и меню с отбрани напитки и мезета.

И това не помогна.

Тогава директорът нареди на всеки зрител да подаряват саксия с каскадна петуния и книжка с детските приказки на Герджиков.

Зрителите застрашително намаляха.

Тогава именно Манол Миладинов бе осенен от гениалната идея в концертната зала да изградят басейн с джакузи и солариум. Всеки зрител имаше уникалната възможност да наблюдава балета "Лебедово езеро", удобно излегнат по бански костюм край автентичен декор за 280 000 евро, усвоени по проект на ФАР за защита на редките птици.

Първите две седмици имаше определен интерес.

Но после една възрастна зрителка задряма още на първо действие и получи изгаряне втора степен. Едва я спасиха.

Дойде световното по футбол и още в предварителните групи паднаха две представления.

А ла гер ком а ла гер, викна с продрано гърло директорът.

В залата монтираха огромен телевизор с плазмен екран и хората, които идваха на концерт, можеха хем да слушат Соната за виолончело и басо континуо в до мажор на Джеминиани, хем да следят финтовете на Джилардино и Индзаги във вратарското поле на Украйна...

В кулминацията на едно Кончерто гросо ритнаха в пеналта защитника Гросо и в залата се чу отчетливо пиперлива каруцарска псувня.

Тъкмо тогава солистката Галя тресна капака на многократно акордираното чембало, най-вероятно връстник на Чирпанското земетресение.

После извади от чантата си малък револвер и го опря в слепоочието на един пишман зрител, който вместо концерта наблюдаваше крайно интересния футболен мач и пийваше отлежала мускатова.

- Ще го застрелям! Писна ми! - извика тя.

Оркестрантите спряха стреснати, малцината зрители извърнаха изумени очи, а директорът скочи като Матросов да брани заложника.

- Какво правиш, Галя, моля те, не върши глупости! Тъкмо мислех да ти платя за по-миналия месец...

- Искам политическо убежище в би ти ви! Омръзна ми да гледам как на годишните времена на Вивалди подвикват "Тресни му балтията, размажи го!" Аз раждам изкуство, не коля добитък...

- Моля те, скъпа, не си играй, това не е арфа, а пистолет! Ще те заведа в Миланската Скала, само не го убивай - молеше директорът на колене.

- За какво му е да живее! Този нещастник никога няма да проумее разликата между кривите крака на Гатузо и гения на Гутузо. По-добре още сега да го застрелям...

В този момент Италия вкара гол, заложникът вдигна спонтанно ръце от радост и пистолетът изхвърча зад кулисите, слагайки край на всички кръвопролития.

Оцелелият зрител никога повече не стъпи в концертната зала, а още на следващия ден директорът записа в репертоарния план "Вълшебният стрелец" на Вебер. И си купи бронежилетка. За всеки случай.