Живко Гълъбов
Роднините по съребрена линия, сред които са и племенниците, нямат право на запазена част от наследството. Такава част имат единствено роднините по права линия - низходящите като деца, внуци, правнуци, възходящите като родители, баба, дядо, прабаба, прадядо, и съпругът. Ако тази част бъде накърнена, законът за наследството дава право на всеки от изброените наследници да иска възстановяването й. Извън този кръг обаче никой друг не разполага с това право.
Кои са роднините по съребрена линия и какви са техните права при наследяване? Според Семейния кодекс родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. То може да бъде пълнокръвно или непълнокръвно. Пълнокръвните роднини са тези, които произхождат от двама общи родители - общи майка и баща. Непълнокръвните пък имат общ само един родител - майка или баща.
Степените на родство при съребрена линия се определят по следното правило: броят се ражданията от единия роднина до общия родоначалник (без да се брои последният) и се събират с броя на ражданията от общия родоначалник до другия роднина. Така най-близката степен на родство по съребрена линия е втора - липсва първа. Например брат и сестра са роднини по съребрена линия от втора степен, чичо и леля спрямо племенник са от трета степен, първи братовчеди са от четвърта степен. От четвърта степен са и чичото и лелята и децата на техните племенници.
Степените при родството по съребрена линия са много важни при наследяването. Според закона за наследство роднините по съребрена линия са сред наследниците по закон. Те обаче наследяват само ако починалият не е оставил деца или родители. Така ако е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равно. Ако има братя и сестри, заедно с възходящи от втора и по-горна степен - баба, дядо, прабаба, прадядо, то тогава за възходящите има една трета, а за братята и сестрите общо две трети от наследството.
Ако няма обаче и братя и сестри, възходящи и деца, то тогава наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Така например ако има племенници, които са от трета степен, то техните деца ще наследят преди първите братовчеди и техните деца, които са от четвърта степен.
Що се отнася до конкретния въпрос, то от досега изложеното става ясно, че няма никакъв проблем наследодател да не остави нищо на свои племенници чрез завещание - без значение дали последното е нотариално или пък саморъчно. Просто те нямат запазена част, нямат и право да претендират за такава. А по закон чрез завещание всеки наследодател може да се разпорежда с цялото си имущество с единственото условие да не накърнява запазената част на изрично изброените видове наследници.
Няма пречка да се оспори завещанието. По закон нищожно е разпореждане, направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание. Такова е и ако не са спазени изрично изброени в закона процедури - например нотариалното завещание да се извърши от нотариус пред двама свидетели. Унищожаемо завещателно разпореждане пък има, когато е направено от лице, което в момента на завещаването не е било способно, или пък когато е направено поради грешка, измама или насилие.
Искът за унищожение на завещателно разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който евентуалният ищец е узнал за причината за унищожаемостта и във всеки случай с изтичането на 10 години от откриването на наследството.