В първоначалния момент всички изгаряния са стерилни, тъй като възникват от въздействието на висока температура. След това обаче върху изгорената кожа се появяват признаци на възпаление. Изгарянето се превръща в рана, отворена за всякакви микроби. Често това, което според някои "съвети" се препоръчва за облекчаване на болката на изгореното място, може да стане източник на инфекция.
Най-ефективното средство при всяко изгаряне е охлаждане на изгорената повърхност. Използвайте всичко, което ви е под ръка: студена вода, сняг, лед от хладилника, замразен продукт, за предпочитане в опаковка.
Студът спира развитието на инфекция
и за известно време успокоява болката.
След охлаждането изгореното място се обработва в съответствие със степента на изгаряне. Признаци за изгаряне от първа степен са лекото зачервяване или малката подутина на кожата. Трябва да се обработят с разтвор на калиев перманганат, ако площта на изгарянето не е голяма. В противен случай обаче трябва да се нанесе мехлем против изгаряне или да се обработва мястото с аерозол 3-4 пъти дневно. Желателно е в домашната аптечка да има пантенол или друг мехлем, който да предпази по-дълбоките слоеве на кожата от проникване на изгарянето.
През лятото най-често изгарянията са от слънцето. Първа помощ при тези изгаряния е отново максималното охлаждане. За това ще помогне и водата в морето или пък една изпита чаша айрян или студена вода. При слънчевите изгаряния
не трябва да се използват течности, съдържащи спирт
Много хора смятат, че като натрият нараненото място с одеколон, всичко ще мине. Това е заблуда. Одеколонът, т.е. спиртът, предизвиква още по-голямо раздразване на кожата.
Ако имате изгаряне от втора степен, то като правило е съпроводено с образуването на водни мехури. Тънката кожичка на мехура не трябва да се премахва в никакъв случай. Повърхността под нея е много болезнена. Само със стерилен инструмент може да се пробие обвивката, за да изтече течността, намираща се под нея. Раната трябва също да се намаже с някакъв мехлем, препоръчван за тази цел, а после да се покрие със стерилна марля и да се завърже с бинт.
Не трябва да се използват лепенки, защото те затрудняват достъпа на въздух, а за зарастването на раната е необходим кислород. Превръзката трябва да се сменя всеки ден. Тя се сваля, когато раната започне да зараства. Такива изгаряния по правило минават след 1-2 седмици.
Всички тези мерки могат да се приложат в домашни условия, ако е изгорена малка повърхност от кожата. Големите изгаряния трябва да се лекуват от специалист. Неправилното лечение на изгаряния може да има непредвидими последици.
Изгарянето от трета степен образува рана, напълно лишена от горен слой кожа. Могат да пострадат и по-дълбоколежащите тъкани. Тези изгаряния са светлосиви или светлокафяви, леко плътни на пипане. В тези случаи не може да се прилага никакво самолечение - необходима е специализирана лекарска помощ.
----------------------
Страницата е подготвена със съдействието на http://www.zdrave.bg
Верно е, че забранен при изгаряния е спиртът. Но също така са забранени всякакви измиващи вещества-сапуни и шампоани. И спиртът, и сапуните извличат мазнините от кожата и подкожната тъкан, което силно влошава състоянието им и утежнява симптомите. Раните от изгаряне изискват много мазнина локално, което, заедно с порьозната превръзка, осигурява и известна термоизолация (боли много, дори от най-малкото въздушно течение при липса на изолация).
Коя е степента на изгаряне може да се каже не веднага след изгарянето, а на 3-тия ден, когато се прави първата смяна на превръзката. Може да се окаже, че първоналната І-ва степен е достигнала до ІІ-ра или рядко ІІІ-та.
Превръзките не се сменят всеки ден поради дразненето на кожните рани, а през 1-2 дни (всеки ІІ-ри или ІІІ-ти ден).
