В доклада си Пламен Ранчев (в средата) подробно е описал сблъсъка на становищата. В повечето случаи мненията на БСП и опозицията съвпадат. |
Накрая Пламен Ранчев е написал, че решението на казуса със собствеността на царя е или приемането на нов нормативен акт, или сегашният реституционен закон да се допълни със закона за обявяване за държавна собственост на имотите на бившите царе.
Ранчев е бил изслушан от Изпълнителното бюро на БСП във вторник, но решение там не е взето. Неговата необмислена постъпка обаче предизвикала моментално търкания с коалиционните партньори от НДСВ. Царски депутати реагирали остро в телефонни разговори с колегите си, но отказаха официален коментар. ДПС пък предпочетоха да си кажат тежката дума другата седмица. Очаква се до края на седмицата да има неформална среща между партньорите от трите партии по случая.
Докладът на Ранчев тепърва ще се обсъжда в комисията. Срокът й изтича на 21 юли. Вчерашното й заседание се провали заради липсата на кворум - в уречения час се явиха само Яне Янев от ОДС и шефът Ранчев.
В документа се описват споровете по всеки имот, както и дебатите по правната причина за връщането им. Становищата на НДСВ са отделени от мненията на останалите членове на комисията, а те в повечето случаи се разминават.
Така например жълтите настояват, че Интендантството не е държавна институция и не е пряко свързано с държавния бюджет. БСП и останалите депутати са на мнение, че то е по-скоро държавна институция, отколкото частно представителство на царя. Отхвърля се и възможността Интендантството да е правен субект, годен да представлява царя при сключване на сделки или при придобиване по давност.
От НДСВ смятат, че решението на Конституционния съд, с което царската национализация от 1947 г. е обявена за незаконна, възстановява старото положение отпреди тази година. Останалите депутати обаче настояват, че е наложително произнасяне на парламента със закон за правото на възстановяване на собствеността. "Най-малкото се създава правен вакуум, който може да се запълни само с изричен реституционен закон", е написал Ранчев.
За двореца "Саръгьол" Надка Балева (БСП) бе открила, че е върнат без документ за собственост. Царистите обаче са категорични, че са в сила реституционните правила, според които имотите се възстановяват, без да се изследва дали лицата са били собственици или не към момента на отнемането.
За двореца "Врана" всички, освен НДСВ, смятат, че актът, с който е върнат, е нищожен. На него липсва подпис на нотариус. Има съмнение и за това как се извършва прехвърлянето на имота от Фердинанд към Борис III. Фердинанд е придобил двореца по силата на крепостните актове и закона от 1919 г., но пък по времето на Борис е налице само нищожният нотариален акт за собственост от 1928 г.
Дворецът "Царска Бистрица" също е предизвикал разногласия. НДСВ се опира на решението на КС и правилността на действията на поземлената комисия в Самоков. Другите депутати обаче противопоставят десет групи въпроси, като например, ако Фердинанд и Борис III са имали първични документи за собственост от 1900-1920, защо през 1930 г. те се обобщават в други два нотариални акта.
Всички депутати извън тези от НДСВ са категорични, че двата горски имота в Рила никога не са били частна собственост. Самият Ранчев докладва, че за "Ситняково", както и за "Саръгьол" не са открити документи за собственост.
---
ИЗХОД
Според Екатерина Михайлова (ДСБ) парламентът ясно трябва да се произнесе нужен ли е закон за връщането на имотите или не. Тя споделя препоръчаните два варианта от Ранчев. Михайлова обясни, че ако се пише нов закон, до приемането му държавата трябва да си върне имотите и после те да отидат в царското семейство съобразно новия закон. Ако пък връщането ще тече по линия на реституцията, Симеон трябва да доказва собственост за всеки поотделно.
Царският адвокат Асен Ошанов се оправда, че не е чел доклада. "Ако има нов закон, той ще определи какво да става с имотите", заяви самият Ранчев. "Каквото реши парламентът, това ще е", отговори той на въпрос какво ще стане с имотите през времето, докато се пише нов закон.