:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 306
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Бяла светлина

Нели Лишковска
ненаучно



според модерна научна теория

базирана на сложни изследвания анкети и факти

жените делели мъжете на три



мъже които уважават

като баща си брат си и шефа

да кажем



мъже които използват

като съпруга си

примерно



и мъже за леглото

което няма нужда

от коментар



аз обаче имам далеч по-проста теория

че съществува само мъжът

когото обичам

и всички останали





триумфално



В многобройни битки за себе си

завладях океаните

окупирах континентите

покорих умовете

превзех сърцата

заробих народите

подчиних световете

спечелих безсмъртието

и загубих цялата война

против себе си





отвъдно



казват че

който веднъж види

бялата светлина

не я забравя до края

на земния си път



вярно е



аз също я видях

но тя изобщо не е бяла

и не е

светлина





слънчево





подозирам

че съм родена без сянка



напълно възможно е драга ала крайно съмнително

ще възразят посветените понеже те знаят че

човек я губи едва тридесет дни преди да умре

а аз съм на възраст неизброими пъти по тридесет

следователно няма място за страх погледнато езотерично

но сериозно смутена съм защото не мога да проумея

как се получава тогава така че уж нормално живея

и продължавам да дишам да мисля нощем и плача

а грейне ли слънцето ярко навън безцеремонно физично



изпълзявам черна и плътна на земята

зад теб

Нели Лишковска - визитка

Нели Лишковска е родена в София. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски", специалност българска филология. През 1998 издава първия си сборник - с криминални разкази. Пише освен това поезия и фантастика. Лауреат е на различни награди - както за млада българска проза, така и за стихове - например от конкурса "Дора Габе".
31
2380
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
31
 Видими 
15 Юли 2006 06:36
"Според модерна научна теория, базирана на сложни изследвания, анкети и факти, жените делели мъжете на три: мъже, които уважават като баща си брат си и шефа, да кажем, мъже които използват като съпруга си, примерно, и мъже за леглото, което няма нужда от коментар. Аз обаче имам далеч по-проста теория. Че съществува само мъжът, когото обичам, и всички останали."

Много ми се иска да питам авторката на горната проза откога модерните научни теории, пък били те и за мъжете, се базират на сложни изследвания, анкети и факти? Иначе стихотворението за сянката е хубавичко.
15 Юли 2006 07:02
Хубавичка й е сянката, щото и авторката е хубавичка
15 Юли 2006 08:44
Още е млада за равносметката на Триумфално , затова да й пожелая да спечели и последната битка .
15 Юли 2006 09:20
светлина е, ослепителна и бяла, май не си видяла, видях, бях, с болка се прибрах, а триумфа, радост е да правиш желаното, животът, ами е нещо, което трябва да изтърпиш, хореография на чуства, радостта да си щастлив, в тъга, когато щастието е било, оптимист, че което било е, ще
15 Юли 2006 09:29
радостта да си щастлив, в тъга, когато щастието е било, оптимист, че което било е, ще ...


Пейчо, винаги е радост да те срещна
15 Юли 2006 09:47
екзистентна тема, не се въздържах, а и е топло и тъжно, и още сенките спят, те, отражението на въображението, еми ей така и пак, малка минута вечност
15 Юли 2006 10:22
Стих да ти напиша (на ръка) пожела...
И ето, ръцете ми, двете,
галят тялото твое, - цялото.
15 Юли 2006 10:26
Много хубава снимка, а и дамата на нея... , но Ламбовски е в отпуска -
15 Юли 2006 10:32
Ррр, слабо, много слабо!
15 Юли 2006 10:57
Moment, сложните персонажи надрастват смисъла си, е, животът носи, не само светли часове, а и насъщните въпроси, що тровят всички векове; и някога, над пътя ти орисан, когато ангел прелети, ще прозреш, дал си, да получиш верните мечти
15 Юли 2006 12:18
Носим пясък в пустинята
и камъни - в планината.
Никой не се е минал,
щом е приел нещата.



Впрочем Лишковска не е излишковска...



15 Юли 2006 13:31
докато любопитен си, си жив, с мъдро безразличие съхне корен, без сянка ставаш, на дървото оголяло последен цвят
15 Юли 2006 14:36
Добро е за като замисъл, но като реализация е претенциозно и грапаво особено със съзнателното отхвърляне на всякакви препинателни знаци. Това беше на мода през 60-те години.
.
Пейчо, къде се изгуби бе? Сега ли те пуснаха в гарнизонна отпуска?
15 Юли 2006 15:11
Архиман, чаках явяването ти, при мене бива, при тебе идват ли американски мечтания, а дано
15 Юли 2006 16:58
>>><<<
Архиман, изцяло съм съгласен днес и тука с теб. Само незнам откъде знаеш как е било през 60-те...Батко ли ти е разказвал?...
...
Пейчо, очаквам по ХОРИЗОНТ да слушам от 5 ч. еднафорумна членка от острова..в "Огледало"...
15 Юли 2006 18:35
Пейчо,

Човек, който е бил в Америка, не може да свикне с България. Получава culture shock за цял живот. Всички недостатъци, дефекти, дивотии на българина, които се опитваме да оправдаем, изведнъж нарастват като онова "чурь дитя" в "Годунов", стават гротескни и непреодолими. Изходът е резигнация и стоицизъм.
15 Юли 2006 18:43
Слънч, и аз се кефя, но пиша ли чобановците ме мародерят, враг страшник за брейнфризери, здрав повече .... Архиман, и моето сърце остана там, страдалие си е

Редактирано от - Пейчо Пеев на 15/07/2006 г/ 19:55:47

16 Юли 2006 03:23
'ми добре
че се е опитала да пише
и че е намерила спонсори
да й издадат писанията
но аз не съм длъжен да
ги харесвам нал тъй



Форумци, има ли някой да препоръча добър нов български поет или поетеса, да ги почета за разтуха? Или да не е толкова нов, след Петя Дубарова никой не се е появил да ми хареса наистина. Жалко, жалко.
16 Юли 2006 04:56
виж това дали ще ти хареса:

----------------------------------
моят свят отразен –
без натиск и крясък „имам нужда”
потъвам в отражението и ходя по дъното
без страх, че ще ме разкъса звяра
някой броди по моето дъно,
разликата в релефа не е звяр,
отражението е неговия свят.
понякога изригваме заедно
и по изхвърленото „аз” вървим
един към друг
нагоре.
срещам ново отражение...
----------------------------------
16 Юли 2006 06:26
Хубаво е, да. Силни чувства и образи, погледът е навътре, много личен - в което според мен е същността на поезията. Аз предпочитам обаче по-прости думи, не в няколко стиха да ме пращат от вдън земя до небето с няколко междинни спирки. И по въпроса за римуването и ритъма имам претенции, но само като ценител, никога нищо сам не съм написал.
16 Юли 2006 06:40
Пич, снощи, като не можах да заспя овреме, станах и написах едно стихче. Виж го, може да ти хареса:


" Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...



16 Юли 2006 07:53
Хубаво, хубаво... Но защо ли историята на написването му ми напомня за една песен на Висоцки. Какво още ти нашепна музата преди да си тръгне (завинаги)?

Аз съм от тези по-старите, дето учеха едно време за матура. Още си спомням Дебелянов.[/i]
16 Юли 2006 09:06
Пич, не може да бъде! Тва Дебелянов ли го е писал? Какъв удар от страна на класика!
Ами я виж това! И него го метнах снощи - написах само първата строфа, останалото го оставих за довечера:

"Я помню чудное мгновенье!
Передо мной явилась ты
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты!"
Да не би и тук някой друг гений да има пръст?
16 Юли 2006 09:42
Валери, черпя те мисли за туристическо стихотворение, ако ти се твори, де....
след сън усмихнат полумрачен станах, събудиха ме моите очи, да закрачвам трябвало обратно към дома, да мръзна пак във огъня на чужди мисли, е не, разум спри, още ми се спи
16 Юли 2006 10:06
posetitel, а може това стихотворение на Йоанна да ти хареса...


ТИ МЕ ОЗАРИ!


Не мога да повярвам,
Че ти ме Озари,
Че цялата сияя във
Искри.
Не мога да повярвам,
Че ме намери сам.
Аз бях безнадеждно дълго
Там.
И никак не разбирам -
Не искам и дори -
Как в тъмното позна ме и
Плени.
Във топлите си длани
Сърцето ми пое -
Премръзнало, съсечено на
Две.
И в миг настъпи чудо -
Сърцето оживя.
Магьосницата Обич
Го огря!

16 Юли 2006 10:08
И един сайт за поезия, където със сигурност ще намериш нещо да ти хареса...


Натиснете тук
16 Юли 2006 13:54
One modern poem that I love particularly, by the English poet Kathleen Raine, has exactly as its title "Amo Ergo Sum." Let me quote some words from it:



Because I love

The sun pours out its rays of living gold

Pours out its gold and silver on the sea.



Because I love

The ferns grow green, and green the grass, and green

The transparent sunlit trees.



Because I love

All night the river flows into my sleep,

Ten thousand living things are sleeping in my arms,

And sleeping wake, and flowing are at rest.

16 Юли 2006 16:44
>>><<<
Валери, Архиман, Миранда>>> Изглежда начина да се радваме на антологията е да публикуваме по нещо, което ни е харесало и вече и е в нас.
Ето тука нещо, което си спомням от края на миналото хилядолетие
>>><<<
ОТНОСИТЕЛНОСТ

Няма
горе и долу
ни напред, ни назад,
има топло и голо
и отпред и отзад..
Има пръстчета нежни
и факирски ръце
има хълмчета снежни
над туптящо сърце..
Няма време, пространство,
нито метър, ни час,
но това "хулиганство"
не минава без нас -
твойте пръстчета нежни,
мойте силни ръце,
твойте хълмчета снежни
и сърце до сърце..
...
Няма
времепространство
нито метър, ни час..
космос даже наоколо няма..
просто - има ни нас..
С.Л.
>>><<<

16 Юли 2006 17:26
Мисля че правилно са почнали поетите и читателите им да публикуват тук като постинги истински неща, докато авторите не почнат да пишат истински неща, та да има какво да се обсъжда. Госпожа Миранда най-редовно ни пълни душата с истинска поезия и съчуства дори на пълни с душевен боклук автори можеби с надеждата ите дастанат истински някой ден. Тя сигурно самата е поетесасамарянка и храни котета и пилета, както и всякакви самообявени таланти за да не умрат на студа. Обаче разбира иотпоезия.
16 Юли 2006 17:31

До сто години дишах, до сто и петдесет,
но леко съм тъгувал, почти не съм горял,
и лакът съм порасъл, и педя път съм имал,
и колко бил съм верен, неверен и еднакъв?
Остава много нещо, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко
16 Юли 2006 21:44
ей слънчо, приятел, залезе, не намина, щехме да си мохабетиме за любовта, верната мечта, любовта е да обичаш живота си и да пуснеш и другите там
bells will ring amore
ting-a-ling-a-ling
hearts will play amore
tippi-tippi-tay, tippi-tippi-tay
that's amore
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД