София приличаше на кремиковска пещ в края на предсрочно изпълнена петилетка. Непоносимата жега бе принудила дори коня на Цар Освободител да отстъпи крачка назад, под дебелата сянка на "Радисън". Продуцентът обърса чело и отново впи уморените си очи в списъка с двайсетината оцелели кандидати. Регламентът на телевизионното състезание изискваше да останат само 19.
- Трябва да махна един, но кого? Този лекоатлет например.
- Не може! - обади се сценаристът. - За него звъняха седем депутати.
- А онзи каскадьор от Пловдив?
- И за него се обадиха…
- Какво от това? Та той твърди, че е вързал мартеница на Статуята на свободата. Истински психопат.
- Да, но е роднина на… - техническата секретарка се наведе до ухото на продуцента и прошепна много известна фамилия.
- Какъв му се пада?
- Племенник!
- Окей, разбрах! Кого да махнем в такъв случай? Може би студентката?
- Абсурд! Тя е фаворит на генералния ни спонсор.
- А оная мургава лелка от Варна? Едва ли някой се е обадил за нея.
- Тя е от ромски произход. Ако не я включим, ще ни обвинят в дискриминация, сегрегация и геноцид над малцинствения генофонд.
- Добре бе, хора, кого да зачеркна тогава? Айде вие кажете!
- Да направим допълнителен кастинг! Все някой ще се откаже.
Кастингът се оказа сериозно изпитание на духа и волята на кандидатите. Първо ядоха хлебарки на скара и червеи алангле. После гледаха "Панорама", садиха райграс по Ивицата Газа, писаха за поезията на Далчев, играха с прегладнели алигатори "Не се сърди, човече", летяха с Еърбъс до Иркутск, платиха си изравнителните сметки за парното, пиха коктейл "Лукреция Борджия" с ацетон в кафето, танцуваха с ротвайлери, браха ягоди в Чернобил, прекосиха "Столипиново" пеша. И странно - всички оцеляха.
- Лошо, много лошо! - свика спешна оперативка продуцентът. - Никой не ще да се откаже, а някой трябва да отпадне. Вкопчили са се като рекламна агенция в проспериращ месопроизводител…
- Че кой българин е луд да се откаже от 250 000 лева?
- А защо не ги оставим сами да излъчат излишния? Ще им дадем възможност да играят всеки срещу всички. Без правила и ограничения!
- Без правила?!? - подскочиха членовете на комисията. - Ще пламне истинска война.
- Че кой в тая държава играе по правилата? На война като на война! - извика продуцентът. - Искам автентичен екшън, искам "Карибски пирати"!
След седмица в стаята на продуцента влезе висок мъж с разкъсана тениска и насинено око, сякаш е играл футбол срещу Зидан.
- Отказвам се! - въздъхна той. - Напускам състезанието!
- Но защо? - полюбопитства продуцентът.
- Десет години нито данъчните, нито специалните служби на МВР знаеха кой съм. Дори в Интерпол не успяха да ме разкрият. Над сто милиона евро развъртях успешно в чужди банки и никой нищо не разбра. А в този телевизионен зверилник ме разкриха за два дни и трийсет сребърника. И ме принудиха да изляза от играта. Когато ограбват държавата, на българина му е все тая. Но ако му бръкнеш в джоба, и за пет лева ще те убие…
- Кой сте вие всъщност?
- Дългият инкасатор.
|
|