Не сме ние много по раздаването на шансове... Тая безрадостна констатация сама се констатира, ако се зачете човек в пресата.

Вестник "Труд" например е върло нетолерантен към някои трупачи на капитал: "250 000 лв. за бизнесмен, проверяван от прокурор" - сърдят се колегите, че големите обществени поръчки отиват при хора, които системно бачкат по схемата "човекът взе парите и каза: ще видим..." Ами дайте шанс на хората да се поправят, нека покрадат още малко, пък да се осъзнаят! "Шанс на мира!" - настояват колегите по друг повод, а на бизнесмена-общественик не бутат шанс. В затвора ли ще се поправи? Ами ако не попадне на хора, а на някакво гадно общество?

Има хора, които си дирят шансовете с всякакви чалъми. Една такава личност - варненският травестит Елза Парини, води дълъг и изтощителен разговор с "Монитор", без шанс и препоръка за спасение. Най-обезкуражително за читателя идва анализът на г-н Елза за крадливостта на мъжете-кокичета. Склонността към гепене не било травеститска, а национална черта: "...като цяло българинът е крадливо племе, няма за какво да разделяме нещата... Така че това не бих казала, че е мит за травеститите. Това е истината за българина".

Още жалки истини в "24 часа": "Катаджиите вземат пари или с 2 пръста, или в документи". Въобще всички кажи-речи вестници - и от събота, и от неделя, посвещават цели страници на темата "е кво шъ прайм ся..." Кво шъ прайм - ще вдигнем малко тупурдия и ще продължим да си подаваме документите и да търсим лепкавите два пръста за по-лесно.

За най-низшите общества шансовете са хептен редуцирани, но все пак ги има. Вестник "Телеграф" дава думата на един шансораздавач под расо - "Отец Георги Фотакиев: Лекуваме наркомания и хепатит с вяра". Все е нещо - в същия вестник четем също как лекува хепатит НЗОК - никак. Тоест не съвсем никак, но зависи как и с кого общува пациентът...

Така и трябва - всеки шанс да си знае обществото!