"Ние ще настояваме за спазване на принципите на добросъседство и ще следим Македония да не проявява агресия към българската история и нация", бе категоричен Калфин.
Външният министър отказа повече подробности, само допълни, че подкрепата за членството на Турция в ЕС също ще е при определени условия.
Говорителят на МВнР Димитър Цанчев не пожела да разясни думите на министъра.
"Няма да поставяме допълнителни условия към Македония нито по отношение на езика, нито по други спорни въпроси в историята. Въпросът е Македония да не поставя изкуствени проблеми в двустранните отношения", обясни пред "Сега" зам.-министърът на външните работи Любомир Кючуков. Той допълни, че трябва да се запазят досегашните отношения между двете страни и Скопие да има достатъчно адекватна позиция към София.
Македонското Министерство на външните работи веднага реагира на изявленията на Калфин. Според македонското национално радио, цитирано от Агенция "Фокус", то е заявило, че изказването на Калфин не е в духа на добросъседските отношения. Посланикът на Македония в София Абдурахман Алити е поискал спешно да бъде приет в българското МВнР.
Засега не е ясно каква е причината за промяната на българската позиция. Наскоро македонският политически елит реагира остро на идеята на президента Георги Първанов двете страни да организират общи чествания на 2 август - деня на Илинденското въстание. Това е националният празник на Македония. Идеята бе обсъдена по време на посещението на премиера Сергей Станишев в Скопие и бе подкрепена от тогавашния му колега Владо Бучковски. Предишният македонски президент Борис Трайковски и настоящият Бранко Цървенковски са против. "Илинденското въстание е един от стълбовете на нашата самобитност, националната ни идентичност и е основа на съвременната македонска държава. Мисля, че е лоша идеята Илинденското въстание да се чества като общ празник. Това е нещо, което принадлежи на македонския народ и неслучайно е национален ден на Македония", каза Цървенковски.
Срещу общите чествания тогава се изказа и лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. Неговата партия спечели наскоро парламентарните избори в Македония.
В България изказването на Калфин срещна одобрение. "По принцип ние трябва да подкрепяме Македония за членство в ЕС, за да се осъществи изцяло интеграцията на Балканите. Това обаче не трябва да става за сметка на неизпълнението на политическите критерии за членство", каза бившият главен преговарящ с ЕС Владимир Кисьов. Според него условията, които Калфин поставя, по принцип са част от тези критерии.
"Тази позиция на министър Калфин ми звучи добре. Има някои междусъседски въпроси, които трябва да уточним, но първо нека изминем нашата финална права," коментира соцдепутатът Евгени Кирилов.
"Колкото по-малко говорим за история, толкова по-добре", коментира зам.-шефът на НС Юнал Лютфи. Според него ние трябва да търсим това, което ни обединява, и да подкрепяме Македония, която е наш съсед.
"Правителството отдавна трябваше да заеме подобна позиция", каза лидерът на ВМРО и депутат от БНС Красимир Каракачанов. Воеводите неведнъж са настоявали България да има по-твърдо отношение към Македония. Каракачанов призова кабинета да направи следващата крачка - да посочи примерите за агресия - съдържанието на македонските учебници, в които българите са описани като демони, нарушаването на правата на гражданите на Македония с българско самосъзнание, както и поругаването на войнишките паметници.
"За пръв път български политик на такова високо равнище изразява ясно и недвусмислено позиция по отношение на продължаващия с десетилетия опит да се преиначава българската история и национална традиция", заяви бившият ни посланик в Скопие Александър Йорданов. Той допълни, че през последните 15 г. България е правила десетки жестове в подкрепа на демокрацията в Македония, на нейната икономическа и държавна стабилност, но винаги ни е отвръщано с един глас от миналото, а не от бъдещето. "Македония не може да бъде член на ЕС, ако продължава да мисли и говори с понятия от времето на Югославия", бе категоричен бившият дипломат.
"Подобна официална позиция България заявява за първи път. Македонците се държат с нашите исторически паметници много по-зле от сърбите например", заяви шефът на НИМ проф.Божидар Димитров. Той допълни, че в момента там се разгарят кампании срещу всички, пожелали да получат българско гражданство. Обявяват ги за предатели и врагове на Македония и всичко македонско. Последният пример е бившият македонски премиер Любчо Георгиевски.
------------------указания------------
По време на работната среща с дипломатическите и консулските ни представители зад граница Калфин ги разкритикува, че не са наясно с приоритетите на България в съответната страна. Според него най-важният е довършването на интеграцията в ЕС. В МВнР се надяват до края на годината договорът за присъединяване ни да бъде ратифициран и от четирите държави, които все още не са го направили - Германия, Франция, Дания и Холандия. "Очаквам в доклада на европейската комисия на 26 септември да бъде потвърдено членството на България от 1 януари 2007 г.", заяви Калфин.
"Българските общности зад граница трябва да усещат много активна подкрепа от мисиите ни", каза още министърът. Той посочи, че има възможности за връщането в България на част от сънародниците ни, които живеят в чужбина. В страната се създавали все повече работни места в отделни сфери и за някои специалности имало дефицит на кадри. "Така например има дефицит на заварчици и се налага да внасяме такива от Украйна", посочи Калфин.
"Процесът на възстановяване на Ирак и Афганистан е труден и би била странна позицията на страна, която се оттегля от него поради вътрешни причини", каза още Калфин. Според него трябва да се осъзнава, че България не може да казва, че са й малко възможностите, че е бедна и че няма капацитет да участва в международни коалиции.
В България изказването на Калфин срещна одобрение. "По принцип ние трябва да подкрепяме Македония за членство в ЕС, за да се осъществи изцяло интеграцията на Балканите. Това обаче не трябва да става за сметка на неизпълнението на политическите критерии за членство", каза бившият главен преговарящ с ЕС Владимир Кисьов. Според него условията, които Калфин поставя, по принцип са част от тези критерии.
"Тази позиция на министър Калфин ми звучи добре. Има някои междусъседски въпроси, които трябва да уточним, но първо нека изминем нашата финална права," коментира соцдепутатът Евгени Кирилов.
"Колкото по-малко говорим за история, толкова по-добре", коментира зам.-шефът на НС Юнал Лютфи. Според него ние трябва да търсим това, което ни обединява, и да подкрепяме Македония, която е наш съсед.
"Правителството отдавна трябваше да заеме подобна позиция", каза лидерът на ВМРО и депутат от БНС Красимир Каракачанов. Воеводите неведнъж са настоявали България да има по-твърдо отношение към Македония. Каракачанов призова кабинета да направи следващата крачка - да посочи примерите за агресия - съдържанието на македонските учебници, в които българите са описани като демони, нарушаването на правата на гражданите на Македония с българско самосъзнание, както и поругаването на войнишките паметници.
"За пръв път български политик на такова високо равнище изразява ясно и недвусмислено позиция по отношение на продължаващия с десетилетия опит да се преиначава българската история и национална традиция", заяви бившият ни посланик в Скопие Александър Йорданов. Той допълни, че през последните 15 г. България е правила десетки жестове в подкрепа на демокрацията в Македония, на нейната икономическа и държавна стабилност, но винаги ни е отвръщано с един глас от миналото, а не от бъдещето. "Македония не може да бъде член на ЕС, ако продължава да мисли и говори с понятия от времето на Югославия", бе категоричен бившият дипломат.
"Подобна официална позиция България заявява за първи път. Македонците се държат с нашите исторически паметници много по-зле от сърбите например", заяви шефът на НИМ проф.Божидар Димитров. Той допълни, че в момента там се разгарят кампании срещу всички, пожелали да получат българско гражданство. Обявяват ги за предатели и врагове на Македония и всичко македонско. Последният пример е бившият македонски премиер Любчо Георгиевски.
------------------указания------------
По време на работната среща с дипломатическите и консулските ни представители зад граница Калфин ги разкритикува, че не са наясно с приоритетите на България в съответната страна. Според него най-важният е довършването на интеграцията в ЕС. В МВнР се надяват до края на годината договорът за присъединяване ни да бъде ратифициран и от четирите държави, които все още не са го направили - Германия, Франция, Дания и Холандия. "Очаквам в доклада на европейската комисия на 26 септември да бъде потвърдено членството на България от 1 януари 2007 г.", заяви Калфин.
"Българските общности зад граница трябва да усещат много активна подкрепа от мисиите ни", каза още министърът. Той посочи, че има възможности за връщането в България на част от сънародниците ни, които живеят в чужбина. В страната се създавали все повече работни места в отделни сфери и за някои специалности имало дефицит на кадри. "Така например има дефицит на заварчици и се налага да внасяме такива от Украйна", посочи Калфин.
"Процесът на възстановяване на Ирак и Афганистан е труден и би била странна позицията на страна, която се оттегля от него поради вътрешни причини", каза още Калфин. Според него трябва да се осъзнава, че България не може да казва, че са й малко възможностите, че е бедна и че няма капацитет да участва в международни коалиции.