Лек северен ветрец пропълзя в юлската софийска жега. Шмугна се през подлеза при бившата "Фея", измъкна се отсреща, сви към Баба Яга и завъртя във вихърче рано изпопадали кестенови листа.

Здрачаваше се, но не чак дотам, че да затварят плод-зеленчуците, и чичото на Пепи седеше на пейката и чакаше да се стъмни съвсем. Тогава ще дойдеш, беше му казал Пепи, че да не те виждат, малко преди затваряне. Ще ти сипя една торба от непродадените домати, краставици и някоя праскова.

Чичото на Пепи допушваше една от последните си цигари и гледаше кестеновите листа. А те се въртяха в кръг, в посока, обратна на часовниковата стрелка. Чичото се сети, че това движение му прилича на бягане на лекоатлети, на колоездачи на писта. Всички те бягат обратно на часовниковата стрелка, хрумна му, но не можеше да си спомни защо бягат така, а не иначе. А не можеше да си спомни, защото не знаеше. Може да е заради въртенето на земното кълбо, помисли си, трябва да проверя в някоя детска енциклопедия, и в този миг видя, че едно от листата има странен цвят - като бледа теменужка, преливаща в края си в нещо сребристо, като следа от охлюв.

Точно минута му трябваше на чичото на Пепи, за да забрави спортистите. И още половин, за да схване, че това е банкнота от 2 лева. След което се посгъна, пресегна и... И тутакси през главата му запрелитаха мисли - какво да я прави.

Пепи щеше да му даде плодове и зеленчуци. Хляб вкъщи имаше. Значи можеше да си купи 1 бутилчица с алкохол, "мерзавчик", както казваше бившата му жена, рускинята. И щяха да му останат 30 стотинки за едно кафе. Идеята не беше лоша. Имаше и втори вариант - да си купи кутия цигари. Тоже неплохо, би казала оная пепелянка. Ами ако си купи 2 билета за градския транспорт, баровски да си се повози до Пепи и после до дома. Ще му останат 60 стотинки - 2 кафета. Глупости, ще давам толкова пари за кафе, рече си, това прави един фиш от тотото. Измъкна изпод себе си прочетения вестник, обърна на спорта и видя, че джакпотът е 150 000 лева. Това е, изрече на глас чичото и се пресегна към все още обикалящата в кръг по посока, обратна на часовниковата стрелка, банкнота. В мига, в който докосна образа на монаха, пресягащите се пръсти замръзнаха. 150 000... А после? Пепи може да научи, със сигурност ще научи, има връзки навсякъде, и ще поиска, какво ще поиска, ще ме принуди да му стана съдружник. И ще ме завлече. Пепелянката и тя ще научи, нали работи в Държавната лотария, те с тотото са бизбизе. И няма да има спасение от нея, и което е по-страшното, от многобройните й съмнителни кавказки роднини. А ако нито Пепи, нито пепелянката научат? По 100 лева на ден да харча, ще имам пари за 1500 дни. За 4-5 години. Я имам толко живот, я не. Добре, но в махалата, ако ме видят, че харча по 100 лева на ден, на петия ден ще се усъмнят, ще нахълтат вкъщи келеметата на съседа отдолу, ще почнат да ме горят с цигари, с ютия...

След малко, вече се беше достатъчно стъмнило, чичото мина през слабо осветения подлез, някъде пред бившия "Ропотамо" забеляза дребна мургава фигурка, пусна в протегнатата мръсна длан теменужената банкнота и свободен, забърза към плод-зеленчука. На душата му беше леко и отново в главата му нахлу недаващата мира мисъл: "А бе, защо ония се въртят по пистите обратно на часовниковата стрелка? Има тук нещо."

От недалечния "Маймунарник" тихо се дочуваше музика - нещо средно между deephouse, clickhouse и indie-folk-pop.