Много хора съжаляват, че около една трета от живота минава в сън, и смятат, че това е загубено време. Без съня обаче останалите две трети биха били невъзможни. Той е нужен за самовъзстановяване и обработване от мозъка на информацията, получена през деня, твърдят германски изследователи от университета в Хайделберг.

Лишаването от сън (депривация) води до емоционални разстройства: раздразнителност, бърз преход от еуфория към депресия и обратно - апатия. Ако не се спи дълго време, възникват безпокойство, зрителни и слухови нарушения, усещания за болка в ръцете и краката, повишава се чувствителността към болката. При продължително нарушаване на нормалния сън възникват и проблеми с мисленето: затруднения при избора на правилна дума в разговор, при отговор на въпрос, а също загуба на паметта за събития, които са се случили наскоро.

Установено е, че пълноценният сън удължава живота, съответно тези, които спят по-малко, имат и по-кратка продължителност на живот. За сметка на това нивото на интелект при тях е по-високо, отколкото при "сънливците", твърдят немските учени.

Независимо от интелекта и индивидуалните потребности 5-6 часа сън са биологически необходимата норма за възрастен човек. Обикновено през пролетта и лятото, когато през по-голямата част от денонощието е светло, човек спи по-малко, а през зимата продължителността на съня се увеличава.

Нарушенията в съня се изучават от науката сомнология. Според сомнолозите от 8% до 18% от населението на Земята страдат от различни разстройства на съня, а в големите градове този процент достига 40. Най-честото нарушение на съня е безсънието (инсомия). Обикновено причини са стресът и неврозите. По-често страдат жените, възрастните хора и тези с ниска активност. Според данните на немските изследователи най-често не спят хората, работещи в областта на правото, образованието, културата и изкуството.

Скърцането със зъби се срещи при около 5% от хората. Причините за това все още не са известни. Спирането или нарушението на дишането по време на сън пък понякога води до внезапна смърт. Други нарушения на съня са синдром на ненормалното гълтане, хъркане, странни и необичайни сънища, ходене насън.

Нарушенията в съня се лекуват не само с медикаменти, но и с поведенческа терапия - изучаване на режима през деня и навиците на болния и опити за промяна. Лекарите съветват да се заспива и става по едно и също време всеки ден - така се формира устойчив поведенчески стереотип. Преди сън да се прави кратка разходка и да се взима топъл (не горещ или студен) душ. Да не се яде обилно до късно вечерта, вечерята трябва да бъде не по-малко от 3 часа преди лягане. Много важно е леглото и възглавницата да са удобни. Възглавницата трябва да е с дебелина, равна на ширината на рамото, и е най-добре да е направена от материали, пропускащи въздуха и поемащи влагата.

Този, който спи лошо през нощта, през деня клюма с глава. При непреодолима сънливост сомнолозите съветват да се отдели време за сън независимо от времето на денонощието. Дори 15-минутният дневен сън, по време на обедната почивка например, може да даде по-положителен ефект, отколкото пълноценния нощен сън.

Дневният сън и пасивният отдих са по-полезни за здравето, отколкото интензивните физически натоварвания, които могат да доведат да загуба на паметта и бързо стареене, твърдят немските учени и съветват през половината от свободното време просто да се лежи, а още по-добре - да се спи.



----------------------

Страницата е подготвена със съдействието на http://www.zdrave.bg