Като всички малки деца тя обичаше да си играе във водата с учудващо-наивно безгрижие. Имаше сестра близначка, за която не подозираше, защото бяха разделени още при раждането. Не знаеше нищо и за майка си, която бе починала секунди преди да ги роди. Сега детето се пулеше в огледалната повърхност на водата, правеше разни гримаси, кълчеше се. Леките вълни превръщаха отражението в най-различни чудовища, с огромни пипала, с по няколко глави, с очи като палачинки.
- Лельо Неглерия, кога ще стана голяма и ще имам такива страхотии по себе си? Глава, ръце, крака, а? Кажи, лельо?
- Не знам, мило амебче - каза възрастната амеба-неглерия и погали детето-клетка с един от псевдоподите си.
2,5 милиарда години по-късно
Международната конференция протичаше на едри капки отчаяние. Земното ядро изстиваше, а кората се затопляше. Получаваше се не парников ефект, а ефект на микровълновата печка. Полюсите и половете тръгнаха да се обръщат, но спряха в едно такова междинно положение точно почти по средата. Сега нямаше полюси, магнитното поле се бе изтънило до тънка люспа над екватора и племенните вождове се кланяха под бившето северно и настоящо екваториално сияние.
На трибуната излезе представител на японската делегация.
- Добро утро, господами. Свидетели сме на нещо уникално в природата. След няколко години полюсите ще изчезнат напълно и чак след още сто ще почнат да се появяват отново, но наопаки. За съжалението това е по-малката беда. По-голямата е, че липсата на защитен магнитен слой ще се отрази на живота на планетата. В частност при хората това ще заключи 10-те процента от мозъка, който ползваме досега, и ще отключи останалите 90%. Засега нямаме представа до какви промени ще доведе това, но първите разлики са вече налице - половете и половото размножаване като цяло са вече заличени.
- Как ще се размножаваме тогава? За сто години хората ще изчезнат, ако няма полове - дочу се глас от залата.
Делегатът замълча, преди да отговори. Отстъпи встрани, падна на колене на пода и с отсечени думи каза:
- Единственото решение е да се размножаваме безполово, с просто деление, като амебите - протегна се зад гърба си и измъкна меч. - Сега гледайте как се прави това, защото няма да повтарям.
2,5 секунди по-късно
Иванча гледаше новините от конференцията и посръбваше от ракийката. Май не беше все още пияно, въпреки че с очите си видя как на горната половина на японеца почнаха да поникват крака, а на долната - ръце и глава. Без да се обръща, извика на съпругото си:
- Какво става със салатката, бе, Марийча? - ах, колко мразеше тези новите полово-коректни имена.
А в това време Марийча се опитваше да нареже домати, но за миг всяко парченце израстваше в цял нов домат. И колкото повече режеше, толкова повече цели домати се появяваха в купата. Ядоса се и започна да реже напосоки, но без да иска, си поряза връхчето на показалеца. Марийча се загледа в отрязаното парченце кожа и в сърцето избликнаха непознати до момента чувства на болка и радост.
- Скъпо, ще си имаме детенце! - провикна се към Иванча.
- А-а, не ние, а ти. Така става, като не се пазиш. А какво става със салатката? Не я искам като предния път гръцка, ей, а българска - ситно нарязана.
- упс, това последното не бе предвидено, трябва да съм се порязала на целофана от букета. 
функция.
и редовно си ходя с лепенки.
