:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,981,581
Активни 458
Страници 35,188
За един ден 1,302,066
Реконтра

Много хубост в работен порядък

Депутатският плаж бе удивително чист - никакви хартийки, фасове, чашки. И най-вече депутати.

- Абе, баджанак, как може български плаж толкова чист, бе?!

Управителят се усмихна хитро:

- За тая работа си има система. Като се върнат в парламента, депутатите всичко отчитат и им се осребрява от бюджета. Затова тука няма и тоалетни.

- Ами депутати защо няма? Бойкотират ви заради цената на кюфтетата, а!

- Няма такова нещо! Верно, кюфтето поскъпна, ама и грамажа му вдигнахме - вече се прави от кило и половина кайма и като изяде почиващият трибун тройка с гарнитура, па се позасити.

- Де ги депутатите, баджанак?

- Сега са в морето, плуват. След три-четири часа ще излязат.

- Три-четири часа?! - пришълецът се зачеса под новичката шапка идиотка с надпис "Съединението прави силата". - Ще се разкиснат бе, баджанак и отиде държавата, та се не видя!

- Глупости! Депутатът костюма с бански си мени, но нрава - никога. Нали казаха, че ще работят цяло лято - и ето, изработиха нов правилник. Според него плуването в морето им се заплаща на километър, както се плаща за пътуването с личен автомобил. Само че ги таксуват като кораби и по 20 тона нафта на час им се заплаща от бюджета на парламента.

- Затова ли парламентарната комисия по надводните неща отчете разцвет на морския ни флот?

- Не, това стана на един рожден ден, понапиха се малко хората и написаха отчета. Ама човещинка, баджанак, да не сме се напивали и ние, да не знаем!

- Баджанак, много взе да припича! Защо няма чадъри на плажа, да се скрием малко на сянка?

- Няма как, правилник. Депутатите наредиха да се махнат чадърите, за да не се губи нито ват, понеже печенето на слънце им се заплаща на киловат, горещината на плажа им се заплаща на гигакалория, вълните им се заплащат на кубик, а всеки крясък на чайка им се заплаща като SMS.

Двамата заподскачаха по горещия пясък към ресторанта. Като влязоха, гостът свали шапка и се огледа като в храм.

- Баджанак - прошепна той, - защо масите са така раздалечени?

- За да се избягнат произшествия. Случвало се е двама депутати да забият вилиците си в една пържола и после с часове се въртят като заклещени кучета, докато се разделят. Затова правилото е "един депутат - една маса - една депутатска ръка с вилица разстояние".

- Ей, каква хубост... - въздъхна пришълецът и облиза пресъхнали устни. - Баджанак, да пийнем нещо, а?

Управителят отиде при бара и започна да налива бира.

- Хубост, я - каза той. - Питаш ли ме как си тръгват! Добре, че ми сече пипето, та съм измислил хитрост как да опразня почивната станция в края на смяната. Съобщавам, че в парламентарния гараж са докарали нови мерцедеси и всички депутати се юрват към София да ги разпределят, а тук идват колегите им от новата смяна. Елементарна психология, баджанак!

- Голяма работа си, баджанак! Ама защо наливаш пета бира и по една е достатъчна...

- Тука е така. Депутатите нали са свикнали да гласуват с по пет депутатски карти, в ресторанта пият по пет аперитива, пет бутилки вино, пет бири. Та и ние така покрай тях.

- Еха, пет бири! Ами ти, баджанак, няма ли да пиеш?

- Те са за мен, баджанак, щото съм вътрешен, а за външните се полага една студена вода. Заповядай!
118
2064
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
118
 Видими 
11 Август 2006 07:16
Бира за Керпи!!!
11 Август 2006 08:00
Фък! Уай онли beer за Керпи? Като си почнал, давай наред! Наздраве и за Весел!
11 Август 2006 08:01
Керпи - ясновидец.
11 Август 2006 08:07
Много настроение в днешната петъчна реконтра.
То и на нас , външните кво ни остана - една реконтра да се посмеем.
Браво , Весел !
11 Август 2006 08:34
Мда. Интеренса реконтра, бих казал, пивка дори.


(снимка: натиснете тук)
11 Август 2006 09:05
Одайба - много бира бе, кой ще я пие, брат?
11 Август 2006 09:10
Това количество в никакъв, ама никакъв случай не може да се нарече много.
11 Август 2006 09:28
Прав е г-н Одайба - 12 чашки, и те - до половината пълни. Бира колкото за между две посещения на тоалетната.
11 Август 2006 09:47
Постната от Ебису сан снимка ми напомни за наскоро даван по тивито рекорд на Гинес за най-много пълни с бира халби, носени на две ръце. Не помня точно на каква цифра се фиксира рекордът, но със сигурност бяха над 30, дали пък не бяха 40... което си беше изумително постижение!
Добро утро и от мен.
Весел постави отлично начало на деня; бравос

Редактирано от - Гичка Граматикова на 11/08/2006 г/ 09:49:03

11 Август 2006 10:48
Привилегията да си външен - Н2О на корем, и на гръб
11 Август 2006 10:48
Наистина, г-це Гичка - много е постна снимката на г-н Одайба. Няма нито кебапчета, нито наденички.

Редактирано от - Velikancho на 11/08/2006 г/ 10:51:45

11 Август 2006 11:04
Ааа, Гичке! - произнесе бавно фигурата. - Знаех си че ще дойдеш. Мисля, че се нуждаеш от още няколко урока. Какво можеш да ми кажеш, например, за виното, което пия?
- Доторе Перемяно! - ахна изненаданата агентка. - Вие какво правите тук? И как разбрахте, че съм аз?
- Следя редовно коментарите под реконтрата, драга - дотора посочи монитора. - А сега да се заемем с уроците.

Обаянието на Гичка бързо се възцари в избата, дошло със самата Гичка. Това предизвика видимо смущение у дотора, който очарован от красотата й, забрави за виното. Той протегна ръка, за да улови нейната ръка и каза с едва доловим глас:
- Гичке, аз съм твой поклонник; за мен ти си "нежен лист мента в предиобедното мохито, капката гренадин в следобедното дайкири"... - но той не довърши, задавен от хриптене в гласа. Отправи поглед към очите на агентката и с галантен жест целуна ръката й.
Непозната тръпка полази тялото на нимфата, преливайки в нежна, дискретна топлина, която се отрази като закачливи кристали в очите й. Никой досега не и беше казвал толкова мили думи; никой не и беше целувал ръката и гледал дълбоко в очите й; на други места да, но не и в очите. Гичка се почувства сякаш пропада в бездънна пропаст, сякаш... душата й бе разсъблечена и пошло поднесена на поднос пред този непознат човек. Тя сведе срамежливо поглед, неиздържал силата на неговите проницателни очи и порозовя цялата. Усетил нейния дискомфорт, дотор Премяно предложи на агентката да седне на импровизираната маса и потита:
- Вино?
- Да - енергично кимна Гичка, хващайки се за предложението му като за спасителна сламка, която да я избави от неловкото положение.
С професионален жест дотор Перемяно сипа вино в чиста чаша, която поднесе на агентката. Гичка повдигна чашата на нивото на очите си; погледна цвета му, който беше силно наситен, почти бордо; разклати стъклото, при което течността заигра и малки мехурчета въздух се нанизаха на повърхността; наведе се и носът й усети миризмата и накрая отпи, задържайки виното в устната си кухина, за да е сигурна в предположението си. Тя понечи да каже марката вино и годината на производство, когато странен приглушен шум се чу от дъното на избата. Доторът и Гичка извърнаха очи към тъмнината, опитвайки се да разпознаят откъде точно идваше шумът...

Редактирано от - Гичка Граматикова на 11/08/2006 г/ 14:37:11

11 Август 2006 11:13
Velikancho, бе, те са от другата страна. Ето, обръщам се и правя снимка специално за теб: (снимка: натиснете тук)
11 Август 2006 11:22
Е, това вече е друго нещо. Много ми харесва как са поставени - можеш да отхапваш, без да пипаш с пръсти.
11 Август 2006 11:25
Великанчо, за кебапчета и наденички се обръщай към другаря Цар; от мен днес - само романтика и малко сълзи...
11 Август 2006 11:34
Що бе, Гиче, да не би любимият да е отишъл на море без тебе?
11 Август 2006 11:40
Как позна? Не е на море; по работа е и през уикенда съм сама...
11 Август 2006 11:44
Д-д-д-дууддутро, дддами и гггоспподдда! ИИИмммах нннеббблагггоррразззуууумммиетто ддда иизпия ппппърррво ббббиииириииичккииите! Реконтратта е Весела !!! Аз внимавам много да не се разлея..
Е-О сан стига с тез японски номера , изтрезнях кат ` видех тез кибапчита... даже спрях да пелтеча...
Да жувеят Масторите!!! А, да ва видя сега...
11 Август 2006 11:44
Бълбука течността в скачените съдове, бълбука, та се кине.
Няма ли кой да даде акъл на тази редакция и специално на Ре-отдела, да направи един купон, да свика на софра творците-контрибутори от подчертието, заслужили са хората. Пък бира ли ще е, вино ли - и от кой деклариран географски район, това са вече подробности.
11 Август 2006 12:24
Хубаво нещо са скачените съдове Геновева , най малкото атмосферно налягане може да се мери как беше онзи италианец ... Баричело... не , тоз беше пилот ... Торичели , Торичели...сетих се... Та казвам ... поне това , налягането , де..
11 Август 2006 12:33
Торичели е, па го мери в бари, близко си до истината.
А е полезно налягането и за изпускане на пара,
а освен това и за надуване на свирката.
11 Август 2006 12:36
Доторът и Гичка извърнаха очи към тъмнината, опитвайки се да разпознаят откъде точно идваше шумът...


Сепнатото “Ах!”, изтръгнало се от чувствените устни на Гичка заедно с ароматния дъх на току-що отпитото вино се материализира в перлено-фосфоресцираща ектоплазма, която се изви във въздуха и обви в нежната си спирала доктора и агентката. Спиралата придоби обем и плътност, събра двете тела и се източи във вретеновидно сияние, което с изящна извивка влезе в гърлото на бутилката, от която докторът преди малко беше отлял в дегустационната чаша. С последно потрепване от остатъчната турбулентност бутилката притихна на прашния рафт, обърнала към източника на шума избелял етикет "Шато Мутон Ротшилд, реколта 1932".
11 Август 2006 12:37
[b]Пея си кат пойна птичка -
сал-самичка -
у дома!
Ще ми кацне кака Гичка
на уй-икенда самичка
у дома!
[/b]
11 Август 2006 12:44
Съединението прави бирата.

11 Август 2006 12:44
Весел си е Весел. С това ще се ограничи коментара ми за днешната реконтра.
Гиче , добре се включваш. Само моля да доизпипаш някой неща, които определено дразнят в сегашния си вид. Например:
Обаянието на Гичка бързо се възцари в избата, дошло със самата Гичка.
... протегна ръка, за да улови нейната ръка

...задирян от хрипанива в гласа.
нездънна пропаст
носът й усети обонянието

За останалото .
11 Август 2006 12:49
При теб ще дойде Кака Гичка,
и в събота, и във неделя -
ти ще копаш със мотичка,
а тя във кухнята си лук ще бели.
.
При мен ще бъде малка Гичка
и през цялата неделя
с тази сладка ученичка
ще бъдем в моята постеля.
11 Август 2006 12:50
я да дигна и аз един едва доволим глас
11 Август 2006 12:54
... обаче не ми харесват поклониците на Гичка... "нежен лист мента в предиобедното мохито, капката гренадин в следобедното дайкири"
Бахти смока! Не стига че порка от сутринта, ами и с мента разрежда.
11 Август 2006 13:08
Много ви харесвам, но почти във всички произведения в подчертието се забелязва една небрежност в ритъма, която не може да се приеме за намиг.
Ето например, малката ода до Гичка, в изправен вариант :

При теб ще дойде Кака Гичка,
и в събота, и във неделя -
ти ще си копаш със мотичка,
тя в кухнята си лук ще бели.
.
При мен ще бъде малка Гичка
и тъй през цялата неделя
със тази сладка ученичка
ще бъдем в моята постеля.

****
Извинявам се за бутването .Не користи ради, а за да можем да си ги пеем, тез стихове, ний, благодарните читатели...
11 Август 2006 13:12
Еее, много съм ти благодарен, Гиче, за бутването. Нали и цялата неделя ще ми буташ ...
11 Август 2006 13:25
Тринайсет призрака в ковчега на мъртвеца,
йо-хо-хо, и бутилка ром.
И Гичка целий уикенд върху мен да шета,
ох-ох-ох, нагон.

И нека Генчето стила да коригира,
съвместно с радостен Бай Кар.
И Керпи нека се налива с бира
това му е житейския товар.

И Бгтоп да не забравя
за облака в тоз жарък ден.
Да смеси мента с мастика
и да ги люска на корем.
11 Август 2006 13:27
Великанчо, я погледни пак кой каво ти бута
11 Август 2006 13:27
тоз пък обърка обектите, ха ха ха каква измама!
11 Август 2006 13:31
Eеей, как съм се издънил! Ами то, като е влюбен човек, все едно му е пред очите.
11 Август 2006 13:33
Velicancho,
Ще има дуел
То либофф, либофф ама
11 Август 2006 13:36
Интересна схема. Ще я пробвам.

Леле, как се осмелих,
тук да се изкажа в стих.
Няма смисъл моя стих,
но пък сричките броих.

11 Август 2006 13:37
Като си помисля, че можеше и някой ватман да ми бутне ...
11 Август 2006 13:43
Какъв дуел, бе bakalin, аз съм най-готиният тук. Няма начин Гичето да предпочете друг.
11 Август 2006 13:51
Много се мили всички! Гичка Г. не заслужава толкова много внимание; но лично мен трогнахте. Сега пристъпвам поименно:
Бай Кар, нямах възможност за редакция на написаното, затова ти благодаря горещо за обективните забележки.
Топе, радвам се, че не ми се сърдиш.
Геновева, Поете, Великанчо, Бакалино,

Редактирано от - Гичка Граматикова на 11/08/2006 г/ 13:54:04

11 Август 2006 13:54
... след малко ще дойда и аз - да се изкажжжжа .. Натиснете тук
11 Август 2006 13:56
Eли, а за теб специални
11 Август 2006 13:56
Благодарско и на Геновева за подсказката. Оказа се че работи.
11 Август 2006 14:02
Ох, защо ГО бутнах, Боже,
Аромата развалих,
Кошера им разтревожих
с този мой тъй скромен стих.
Да си карат, както могат,
сено-слама, скок-подскок.
Куцам с леви, куцам с десни,
и отпивам пак гълток.
11 Август 2006 14:15
Старшината май е объркал пътя за вкъщи!
Геновева,
11 Август 2006 14:16
>>> <<<
гъдмооонин, многохубостврабоенпорядъкнавсичкиаки.ако се сетите заганю1продължетегомо. ля. Днесшщтесе джойнвамспорадичнощото ммнуработа
...
11 Август 2006 14:16
"Значи некой пият Шато Мутон Родшилд, а бедния генерал като мен не може да си позволи повече от Мутон Кадет" - помисли си завистливо Етанолий.
Привлечен от пискливите викове в офиса на камериерките, той бе изтичал бързо до малкото килерче в дъното на коридора. Единственото което видя беше как чифт черни лачени обувки изчезват в един тесен процеп под кушетката. Това му се видя доста подозрително и генерала побърза да пъхне глава в процепа. Силния аромат веднага го удари в носа. "Изба" - подсъзнателно установи мозъка му и в следващия момент той се носеше шеметно по тунела надолу. Приземи се благополучно върху купчината килими, която, за негов късмет, Гичка беше възстановила след изчезването на преследвача и. Дочу глухи удари отдолу и точно посягаше да разчисти купчината, когато звън на чаши отклони вниманието му в съвсем друга посока. "Тамо е купона" - грейна светъл лъч в съзнанието му и краката му сами го понесоха в правилната посока. Тогава забеляза доторе Перемяно и Гичка в тази интимно-романтична сцена. Дали да се скрие? Етанолий отстъпи крачка назад, но се блъсна в един от многото прашни стелажи с бутилки. Стелажа се заклати. Генерала разбра, че са го разкрили.
- Аз бих избрал 1928-а или 29-а. 32-ра, както знаем е сравнително слаба година. - заяви той навлизайки в кръга светлина.
- Да знам - невъзмутимо отговори доктора. - Но е идеална за целите на един летен тренинг, например. Освен това в тази изба не открих 28-а или 29-та. Мислиш ли, че иначе бих ги подминал.
- В този смисъл, одобрявам избора ви, доторе - засмя се генерала. - Нямам нищо против и аз да участвам в заниманието.
Двамата мъже пристъпиха един към друг и сърдечно се прегърнаха.
- Отдавна не сме се срещали в подобна обстановка, генерале - радостно отбеляза доктора.
- Да. Май последно опустошихме избата на "Бристол" в Париж преди около...
- Три години и половина.
- Три и половина? Това си е направо кръгла годишнина - заяви жизнерадостно Етанолий. - Направо си е повод за купон. Вие стойте тук, а аз ще повикам момичетата.
И генерала се отправи с бодра стъпка към изхода. Доторе Перемяно се зае да оглежда рафтовете и с одобрително мърморене подбираше бутилка след бутилка. Гичка стоеше и гледаше като тресната с мокър парцал. "Мъже!..." - мина само през ума и и тя се отправи към далечния край на избата, където в едно килерче бе открила склада за сирена.
11 Август 2006 14:45
Къде го сега докторът да види овековечения си персонаж? Жалко!
Бай Кар - отново на висота!
11 Август 2006 14:53
Еее, пссс... чшшшс... такоа... Здравейте, нали. Понеже... абе, без чалга накъде сте ргнале? Я да ви пущим най-новото:
Оти да съм външен
баджанаак, баджанаак
я ше люснем брже само
две на крак, две накрак
бързо сипи от шишето
баджанак, баджанак,
кой ти гледа у ръцете,
баджанак, баджанак,
като сичките са у морето.
две на крак, две накрак
ти ще сипеш
нема как, нема как...
:-)
11 Август 2006 15:21
Доторе Перемяно се зае да оглежда рафтовете и с одобрително мърморене подбираше бутилка след бутилка.


Докторът избърса напрашените си ръце в снежнобяла ленена салфетка с монограм на хотела и оглед одобрително селекцията. Мда, вкусът му бе перфектен, както винаги. Беше доволен от избора си, но какво ли му готвеше генерала? Познаваше вкуса на стария си приятел към шумни компании и предстоящото го изпълваше с тревожно предчувствие. Хиляди пъти би предпочел да седи в усамотението на мълчаливите прашлясали рафтове и да прелиства Пътеводителя на енотеките на южна Франция, е, може би и да чете най-информативните пасажи на някоя прилежна ученичка, но нямаше как... приятелството задължаваше. Но, каза си докторът, дори и да не може да избегне така внезапно натрапения му купон, поне можеше да го подобри по свой вкус. Прекъсна дайл-ъп-а и вдигна слушалката на телефона:
- Домът на конте де Вкафето – каза леко задъхан глас след петото позвъняване
- Бих искал да говоря със сеньора графинята, моля – докторът се държеше неизменно учтиво с всякакъв персонал.
Чу се оставяне на слушалката. Докторът използва паузата, за да прочете още веднъж новините от последните постинги, увиснали на монитора след прекъсването на интернет връзката. След малко се чу пукането на вдигната отново слушалка:
- Сеньора ла контесса не желае да я безпокоят. В момента гледа видеото от ваканцията си във Варнеция. За кого да предам?
- Предайте, че я е търсил ил доторе. – остави слушалката с раздразнение. Тези аристократи с купените титли. Знаеше навика на приятелката си да гледа до безкрайност едни и същи кадри, в които намираше невидим за никой друг смисъл. После отиде да извади сервиза от лиможки порцелан и сребърните прибори, които пазеше само за най-скъпи гости – Дано да не счупят нищо – помисли си той, докато отброяваше последователните тупвания върху купчината юргани.
11 Август 2006 15:30
Ели, от вчера искам да ти посветя едно много готино и много голямо стихче... като един голям букет, по-голям от тебе...
и все не мога... ами, ако се изложа (!?)
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД