Някога, когато ефирът над България беше зает основно от държавното Радио София и американското "Свободна Европа" (макар и заглушавано), в една от емисиите на второто неговият генерален директор обяви пророчески: "Ние работим, за да ни няма." Тогава бях малък и не обърнах сериозно внимание на думите му. Беше време, когато търсех "Свободна Европа" основно заради музикалното рандеву на Джилда Карол, но докато чаках началото му, се случваше да изслушам и някое и друго политическо предаване. Тази енергична жена направо влудяваше ефира с нестандартните за онези години идеи да интервюира известните имена от шоу бизнеса и за един съвсем кратък отрязък от време да ги кара да почувстват България. Всяка неделя Силвестър Сталоун, Адриано Челентано, Джордж Майкъл или много модната по едно време Си Си Кеч даваха интервюта на Карол, която ги задължаваше да кажат на български: "Здравей, България!" Умирах си от кеф, че такива важни хора обръщаха внимание на абсолютно неизвестната ни страна.

После Карол се пенсионира, на нейно място от Би Би Си дойде Ани Арнолд. Тогава обаче вече търсех "Свободна Европа" заради ток шоутата на Румяна Узунова, като нямах нищо против между другото да послушам и поп шоуто на Ани. Намирахме се в навечерието на големите промени. "Свободна Европа" все повече се превръщаше в радио на сърдитите млади хора. Те дори вече не се притесняваха да звънят по телефона в Мюнхен дори и само за да попитат вярно ли е, че в радиото знаят коя тема ще се падне на изпита по български език в СУ на следващата сутрин.

След промените, когато "Свободна Европа" започна постепенно да се изтегля от Източна Европа, се сетих за онзи неин директор и обещанието му. Уви, радиото напусна ефира на Източния блок точно когато бе наложило модела на информационното ток шоу. В българския си вариант ненадминат образец за негов водещ бе споменатата, вече покойница, Румяна Узунова. Но през "Свободна Европа" след нея се изредиха още куп големи журналисти. И до ден днешен си остава класическо двучасовото предаване на Лили Маринкова в деня на убийството на Андрей Луканов. Без нито минута музика, само говор, но като краен резултат един зашеметяващ блок от гледни точки, интервюта, анализи и мнения.

България се оказа един от някогашните съветски сателити с уникалния шанс да продължи тази радиотрадиция на информационното ток шоу с плавното преливане на журналисти и слушатели в новосъздаденото радио "Нова Европа". Днес можем да признаем, че това не се случи. И причината съвсем не е в хората, работещи в радиото. Просто неговите основатели не съзряха печелившата страна на този формат, изоставиха радиото на произвола, като не инвестираха достатъчно. Ако днес в България или по света се случи нещо много драматично, признавам си, "Нова Европа" няма да е радиото, което ще потърся, за да науча какво е станало. Основната причина е, че когато и да настроя вълните на тази станция, вероятността там да върви симфонична музика, а не анализ или коментар на събитието, е много голяма. Класиката има своите фенове, но това не е моята музика. Това не е музиката и на моите приятели, предполагам и на доста голяма част от България. Смесването на две толкова противоречащи си формата - този на "Класик FM" и на информационното "Нова Европа" беше първата голяма грешка на основателите на радиото. Те наследиха тази симбиоза от "Свободна Европа", която обаче излъчваше самостоятелни емисии за цялата страна и на къси вълни. "Нова Европа" предава само в няколко големи града на УКВ, а голямата част от страната дори не подозира за съществуването й. Едно такова радио трябва задължително да излъчва и на средни вълни, защото чрез тях ще стига навсякъде. "Нова Европа" почти няма кореспонденти в страната, камо ли в света. Това се оказва вторият голям пропуск. Неясно защо обаче собствениците на радиото смятаха да решат проблемите му кардинално, като го заменят с още по-безумната симбиоза информационно-рокаджийско радио. Номерът с подмяната на формата (засега) не мина през СЕМ, но въобще не трябва да се правят илюзии, че подобен опит няма да има отново в най-близко време. А колко лесно "Нова Европа" може да се превърне в едно от най-авторитетните ни информационни радиа. Достатъчно е не да се мислят рокаджийски безумия, а да се види как е подходено по света. И то не в САЩ или в Западна Европа, а доста по-наблизо - в Русия. Няма ден, в който някоя от световните агенции да не цитира покрай събитията в голямата страна радио "Ехото на Москва". Тази станция е типичен пример за денонощно ток радио. По нея музика не звучи, само се говори. Но как се говори само! Енергичен екип от журналисти, кореспонденти и сътрудници постоянно са по горещите събития и е стопроцентово сигурно, че точно по това радио ще разбереш всичко за израелската агресия в Ливан или за поредния атентат в Москва, при това с десетки гледни точки и кореспонденции от мястото на събитието. Създадено по идея на Московската община и с финансовата помощ на "Газпром", това радио се превърна в емблема на руската журналистика. И всеки, който твърди, че в Русия имало цензура, бих го посъветвал да послуша малко "Эхо Москвы" (то излъчва и в интернет впрочем) и вече няма да е толкова убеден в думите си. Независимостта му се гарантира от 9-членния му директорски съвет, където журналистическият екип е представен от двама души, чиито гласове са решаващи при взимането на всяко решение. Та ето това е моделът, който може да се ползва за възраждането на "Нова Европа". Струва скъпо, но си струва. Всички други симфонично-рокаджийски вариации са утопия. А нали точно срещу утопиите работеше някога "Свободна Европа".