|
| Вносителят на промените в закона за публичния регистър Йордан Цонев обяснява на зам. финансовия министър Георги Кадиев как банковата тайна за властта ще падне. |
Това реши парламентът, който вчера прие окончателно промените в закона за публичност на имуществото на висшите държавни служители.
Ако представител на властта откаже или забави подаването на декларация, впише непълни или неверни данни, Сметната палата ще го предава на Националната агенция по приходите (НАП). Тя ще направи проверка на цялото му имущество по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. НАП обаче има достъп само до броя и номерата на банковите сметки. Ако иска да види какво има в тях, ще трябва да иска разрешение от съда.
С промените в закона най-после се дава реално право на Сметната палата да проверява достоверността на подадените имотни декларации. За целта тя може да изисква информация за доходите на висшите държавни чиновници от съответните институции, а те трябва да я предоставят в двумесечен срок. Проверката ще се прави чрез съпоставяне на декларираните данни и получената информация.
Имуществените декларации на висшите чиновници задължително ще се публикуват на интернет-страницата на Сметната палата при спазване на закона за защита на личните данни. Първите документи ще бъдат качени в мрежата през лятото на следващата година, защото законът влиза в сила от 1.01.2007 г. Ще се оповестяват и всички установени несъответствия в декларираните и реалните доходи. Данните от проверките, които ще се правят на първенците, също трябва да са публични. Достъпът до оригиналите на декларациите ще става по реда на закона за достъп до обществена информация.
С промените се разширява кръгът от хората, задължени да декларират имуществото си. Освен министри, депутати, магистрати и ръководства на политическите партии отсега нататък под лупа ще се гледат и авоарите на директорите на районните здравноосигурителни каси, на управата на Националния осигурителен институт, на членовете на държавни комисии, на областните служби на МВР. "Така обхватът на закона се разширява до около 6000 висши държавни и политически длъжности", обясни вносителят на законопроекта Йордан Цонев от ДПС.
Промяната бе направена под натиска на Еврокомисията като част от борбата с корупцията по високите етажи на властта. Законът бе приет от 126 депутати, нямаше нито един "против" или "въздържал се".
Преди 2 месеца правителството взе решение да обяви публично всички имоти и влогове на министрите и зам.-министрите. Данните вече са качени в интернет.
---ПРОЦЕДУРА---
Според закона банка може да даде сведения за операциите и наличностите по сметките на клиенти само при две възможности - ако титулярят даде съгласие или по решение на съда. Декларациите на висшите държавни служители всъщност изпълняват първото условие. Ако лицето не даде съгласие, задължително ще трябва да се иска решение на съда.
Районният съдия се произнася по искането до 24 ч., като определя срока за разкриване на сведенията, т. е. колко време може да се проверява. Решението не подлежи на обжалване.
В новия закон за кредитните институции, който ще влезе в сила от 1 януари 2007 г., се дава възможност на главния прокурор или на упълномощен от него заместник да иска сведения, които са банкова тайна, и без съд. В закона за мерките за изпиране на пари пък такива права при определени условия има и Агенцията за финансово разузнаване.
Преди 2 месеца правителството взе решение да обяви публично всички имоти и влогове на министрите и зам.-министрите. Данните вече са качени в интернет.
---ПРОЦЕДУРА---
Според закона банка може да даде сведения за операциите и наличностите по сметките на клиенти само при две възможности - ако титулярят даде съгласие или по решение на съда. Декларациите на висшите държавни служители всъщност изпълняват първото условие. Ако лицето не даде съгласие, задължително ще трябва да се иска решение на съда.
Районният съдия се произнася по искането до 24 ч., като определя срока за разкриване на сведенията, т. е. колко време може да се проверява. Решението не подлежи на обжалване.
В новия закон за кредитните институции, който ще влезе в сила от 1 януари 2007 г., се дава възможност на главния прокурор или на упълномощен от него заместник да иска сведения, които са банкова тайна, и без съд. В закона за мерките за изпиране на пари пък такива права при определени условия има и Агенцията за финансово разузнаване.
