Успехът на Левски е факт, манипулацията също
Левски влезе съвсем нормално в групите на Шампионската лига. След като до този етап са се добирали “гиганти” като Марибор (Словения), ХИК (Финландия), Кошице и Артмедия (Словакия), Молде (Норвегия), Макаби (Хайфа – Израел), Тюн (Швейцария), Брьондби (Дания), Легия (Полша), Щурм (Австрия), Боависта (Португалия)..., защо в протокола да не бъде вписан и български участник?

Друг въпрос е защо до тази цел все още не успява да се домогне най-авторитетният български клуб ЦСКА, за когото присъствието сред елита на Европа е най-естественото състояние. Отговорите съм ги давал многократно и най-важните от тях носят имената на управляващите в Борисовата градина през последните петнайсет и повече години – Валентин Михов, Илия Павлов, Васил Божков... Да не забравя и Любо Пенев, чието име завинаги ще бъде свързано с най-черния период от историята на “червените”. Нали не сте забравили кой продаде ЦСКА на цената на един автомобил на сегашния собственик...

Но да се върнем към Левски. Успехът на “сините” е безспорен и той се дължи на комплекс от спортни и извънспортни фактори. Като се започне от припознаването на тима от “Герена” като “национален”, “правилен” и “демократичен” от началото на криминалния български преход от държава към джунгла и се стигне до професионалната работа на Тодор Батков, Наско Сираков и Станимир Стоилов. Специално признание заслужава треньорът, който наложи един модерен европейски стил на игра, базиран на тотaлната преса и сигурното притежание на топката. Добрите трансферни попадения и решения като Бардон, Томашич, Йовов, Емил Ангелов плюс връщането на Боримиров допълват картината.

И нещо особено важно – в продължение на последните петнайсет години управлението на “Герена” беше и е съвскем идентично, автентично и адекватно, а именно – води война срещу ЦСКА, използва всички свои финансови, медийни и политически ресурси и се стреми да работи за успеха на Левски. Забележете медийния комфорт, на който се радват “сините” и го сравнете с всекидневния апокалипсис, излъчван от “Армията”. Като гледа човек отстрани му идва мисълта, че самото пристигане на Божков в Борисовата градина е част от тоталния сценарий за разбиване на ЦСКА и стимулиране на Левски. Един левскар в лагера на врага е много по-ценен от всеки друг...

Няма какво да се правим на госпожици. Това е гражданска война на две ценностни системи – тази на насилието и улицата срещу тази на разума и цивилизацията. В Турция вече се случи да бият журналисти заради противостоянието “Фенербахче - Галатасарай”, в бандитска България може и да убият. Сещате се кой, кого и защо...

Та в продължение на петнайсет години хората във ФК Левски се стремяха да компенсират своя исторически комплекс от ЦСКА с някакъв европейски пробив. С парите на Чорни, с подкрепата на държавата, с механизмите на подземния свят (б.а. – не забравяйте, че по едно време на сините екипи се мъдреше ВИС-2), с международните контакти и ресурси на Бащицата и т.н. Очевидно и Провидението оцени този неистов напън и напоследък изпращаше на Левски за съперници по правило все куци, слепи и сакати или симулиращи футбол – като се започне от третия състав на Марсилия, премине се през осмия в Словакия – рекламната агенция Артмедия, през изпадащия Удинезе и се стигне до кварталния Киево...

Има го в играта и в Левски успяха да изтеглят джакпота. Толкова късмет на едно място рядко се случва. Вероятно нещо се връща, а друго ще се изплаща с лихвите във времето напред. Да не забравим и съдийството поне в два епизода – отменените кристално чисти голове на Оксер и Киево в София. В контекста на “чудото” обаче те едва ли имат толкова голямо значение. Много по-значителен е факторът “Чорни” с неговите възможности да включва, изключва и стимулира дребни риби в бизнеса като босовоте на Удинезе и Киево. И като шведския съдия срещу Оксер и чешкия рефер срещу Киево...

С тези размисли по никакъв случай не принизявам постигнатото от момчетата от “Герена”. За всички е ясно, че съвременният футбол е заложник на мафията и букмейкърите и всеки търси своята истина в мръсната реалност. “Сините” успяха, тъй като проявиха и характер, и умение да хванат джакпота, който им бе поднесен.

И на финала нещо за околната среда. Смешни и жалки са напъните да се пренаписва българската футболна история. Левски постигна безспорен успех като се класира сред 32-та отбора, продължаващи в Шампионската лига. И толкова! Нищо повече!

Десетки дребни отборчета, за които споменах в началото, се успявали да влязат в протокола, но от този факт в съответните страни реките не са потекли обратно. И никой в Сърбия например не е зачеркнал постиженията на Цървена звезда за сметка на участието на Партизан в актуалния идиотски вариант на Шампионската лига. Но западните съседи впрочем винаги са били по-умни от нас...

Чисто и просто сега формулата на турнира на шампионите е такава, че има групи, до които се стига през седмия в Италия. И това класиране не може да се сравни с епохалните полуфинали на ЦСКА за КЕШ срещу Интер (Милано) и Байерн (Мюнхен), когато “армейците” реално бяха сред първите четири отбора на Европа.

Няма нищо общо и с успехите на “сините” срещу Щутгарт, Аякс и Глазгоу Рейнджърс. Иначе казано – свидетели сме на медийна олигофрениада, разигравана от неграмотни комплексари от различни поколения, дочакали Киево, за да изтрият кошмарните си видения с екипите на Ливърпул, Байерн, Интер, Барса, Ювентус...

ГЕОРГИ АТАНАСОВ