В едно есенно утро на 2028 г. етническият българин Иван Иванов се разбуди със смътно усещане за очакващо го житейско щастие. Взе душ, пи кафе, облече се и тръгна навън. Усещането не го напускаше.

Първо се отби в общината. Да им съобщи, че неговият данък "Смет" трябвало да го поеме Министерството на регионалното недоразвитие, което обещало да направи това още в началото на декадата на българското вплитане.

"Разбира се, господине, ето ви и от нас двайсет лева, задето ползвате кабелния интернет на общинската фирма "Хоп в десния джоб"! - му каза любезно служителката, напълно в духа на маастрихските критерии за административен европеизъм.

Етническият българин Иван Иванов й направи забележка, че говори литературен български, а пък той държал във ведомствата да използват само майчиното му трънско наречие на бащиния му горнооряховски диалект. Оная обеща да се поправи.

Прибра се да дремне вкъщи. Не му се работеше. Пък и не му предлагаха работа, на която да не го товарят с никаква работа. По средата на съня го разбуди звънецът на входната врата. Инкасаторът пак му бе дошъл на крака.

На нахалника заяви, че няма никакво намерение да си плаща за тока, защото държавата била длъжна да го снабдява с всичко, за което той не бил длъжен да си плаща. Щял да си свети много силно и много безплатно.

"Ако министърът на енергетиката не си вземе бележка, тогава ще се наложи бележка да си вземе министърът на транспорта, щото ще съдя министъра на околните води в Хага!" - заплаши етническият българин Иван Иванов.

Повиканите от инкасатора двама униформени служители на реда, естествено, го отнесоха. Както му е редът. Докато те смутено отстъпваха надолу по стълбите и нежно апелираха към добрата му половина, етническият българин Иван Иванов им нанесе средни телесни повреди, а те му се извиниха за всяка от тях поотделно.

Поредицата от странни събития не бе етнически български сън наяве.

Нито пък сън насън. Бе просто преобръщане на демографската конюнктура.

Според последното преброяване на населението в границите на географското понятие България пребиваваха 3,5 милиона цигани, 3,1 милиона турци, 2,7 милиона българи и управленски екип от 12 хиляди евреи.

В защита на правата и свободите на българското етническо малцинство своевременно и решително се надигнаха прогресивната международна общественост, Организацията на обединените нации, настървените правозащитници от "Хелзинкски наблюдател", "Копенхагенски кибик" и "Виенски воайор" плюс женските отбори на Мианмар по конен батут и ръгби на корт. Съединените щати обсипаха пловдивския кокорбашия с протестни нонпейпъри и дори с пейпъри, а от НАТО заплашиха да бомбардират Факултето, докато софийският падишах не смени коренно отношението си към проявите на антиславянския кулинарен негативизъм.

Сега етническият българин Иван Иванов си гледа кефа, рахата и бейгибито накуп. Даже стигна до заключението, че не би било лошо да стимулира естествения си прираст, като поувеличи малко своята раждаемост.

Но внимателно, разбира се. Чуть-чуть. Че пак ще я закъса, ако, не дай боже, си върне случайно статута на мнозинство в собствената си родина!