Седи бай Витлеем под крушата в двора и мърда устни - вестник чете. Чете и цъка с език:

- Ц-ц-ц-ц! Ше пламне светът зарад тоя Осама бин Ладен, ей! Ше пламне като едното нищо! И ти мани света, ами и ние ше пламнеме!

А на бай Витлеем хич не му се пламва! Къща има той. Вярно - порутена, ама къща. Мечка има. Вярно - проскубана, ама мечка. И кон има. Вярно - куц с единия крак и кьорав с едното око, ама кон. Как да се съгласиш да гори това всичкото?!

- На пепел ше станеме! - клати глава бай Витлеем. - Мечката! Касандра! Хубавица! И тя - на пепел! Ц-ц-ц-ц!

Като казва "хубавица", бай Витлеем се сеща и за кака Гюла. Бе и тя хубавица, бе! Скоро четирийсет ше направи, ама у кръста гъвкава като ракитова пръчка!

- И всичкото това - въздиша бай Витлеем - имаше го, нема го! И коня Звезделин - и него го нема! Кон като сокол! Ц-ц-ц-ц!

Като казва "сокол", бай Витлеем се сеща и за своите соколи. Петима са ги натръшкали с кака Гюла - кой от кой по-напет, кой от кой по-музикант! Рашо на кларнет свири, Албен - на тъпан, Седефчо - на флигорна, а близнаците Асенчо и Асанчо като грабнат цигулките - оркестър та дрънка!

- Чекай малко - сепва се изведнъж бай Витлеем - на кларне май свиреше единият от близнаците, а другият биеше тупано... С цигулките не беха ли Рашо и Седефчо? Или Албен и единият близнак - цигулари, с тупано - Седефчо, а Рашко - с флигорната... А с кларне кой е тогава? Пу, мама му стара! Ама то при толку деца и при толку инструменти - може ли човек да ги помни?!

Изведнъж нещо просветва в главата на бай Витлеем. Ама просветва като есенна светкавица и той отново грабва вестника. Размърдва отново устни, отново зачита.

Ми да! Ето! Бащата на Осама бин Ладен, Мохамед бин Ладен имал петдесет и три деца! Осамата - седемнайсто! Толкова деца как да ги възпиташ всичките, как да ги вкараш до едно в правия път?! То само на вечеря като ги събереш, трябва да им правиш проверка като на трудоваци. Все някое ще е кръшнало, все от някое ще се пръкне разбойник!

- Яз с пет едвам се оправям, не моем да запомним кое на кво свири - заключава бай Витлеем - а там - педесе и три!

После със сумтене добавя:

-Бай Мохамеде, бай Мохамеде, като праиш деца, що не мислиш, бе! Педесе и три копелдака! На сега! Зарад седемнаестия цел свет да тегли! Къв ли ше излезне па педесе и третия!

В тоя миг откъм портата се задава кака Гюла. Кръстът й е гъвкав като ракитова пръчка, а гривните й дрънчаааат, а обеците й играяаааат…

- Витлееме - намига му тя. - Влезни за малко вътре!

Бай Витлеем понечва да стане, но за секунда размисля и отсича:

- Не ща! Отивам у кръчмата, отивам! Там най-много да се сбием с некого, а ако влезнем с тебе, по-голема беля може да напраим! Ти за Осама бин Ладен чувала ли си?

Кака Гюла свива устни, пустосва го с ръка и закършва снага към къщи.

След пет часа бай Витлеем се връща от кръчмата. Носът му е подут, едната вежда - цепната, походката - разлюляна. Но под мустака му - усмивка. Игрива! Игрива, та игрива! Досущ като пазвата на кака Гюла.

- Е, до седемнайсе има време още! - прошепва сам на себе си бай Витлеем и юнашки отваря вратата.