Сетиха се за изкуството. Пред избори винаги си спомнят за изкуството. Сетиха се, че то владее сцената, и за да се качат или за да останат (на сцената), удариха го на изкуство. Вече десетилетия в България се приказва, че за изкуството трябват пари. (За изкуството трябват и много други неща, ама нейсе.) Изглежда, това се е запечатало в съзнанието на онези, които държат парите. И понеже парите са у тях, значи и изкуството им е в джоба. Но не всякакво, а само театрално, заради сцената.
Тук пък друга беда: рядко ходят на театър. Повече филми са гледали - главно на видео. И то се вижда по цялото представление: евтини декори, лош грим, калпави костюми. Персонажът ограничен: всички играят добрите. Няма драматургичен конфликт.
Всъщност - конфликтът е с публиката.
Но това се разбира накрая.
Само с пари и само за пари не става нищо на тоя свят. Дори политиката, която в България се прави единствено с тази цел, не се получава без дарбица, съвест и призвание. Политическото изкуство у нас така и не свари да се появи, единствено кичът е по силите на местната трупа.
В края на сезона политическото представление стана още по-разхвърляно и небрежно, пробват се изхабени персонажи, нахлуха дубльори, на обикновени статисти се предлагат роли "с думички" и никой не отбелязва, че публиката кашля не от грипа, а от раздразнение. Пък на това "изкуство" наистина се помага - пак главно с пари, но и не само. Пиесите и сценариите му се пишат и превеждат в странство, режисурата му се движи от чужди майстори. И пак не става...
Зрителите се отегчават, като дойдат избори - свиркат. През останалото време главно се изселват. Бездарната самодейност просто не ги "хваща". Не увлича това изкуство. Не води народните маси. Няма плам, няма художествена правда. А и никаква правда няма в това, което пред избори се разиграва. Тези калпави сюжети българите си ги гледат вкъщи на видео или просто по кабела. И може би в това е
отговорът за всеобщото безразличие:
че сюжетите, а и репликите са от филмовата ширпотреба на холивудския видеоконвейер, намърдала се и вече втръснала и на тукашния зрител.
Коментирали сме неведнъж тези филми: най-често заради изумителния им речник. Там винаги "всичко е под контрол", а в насилието никога няма "нищо лично". И още десетина излъскани реплики, без които за американеца диалогът е напълно неразбираем. Те са опорните му точки в изкуството и точно чрез тях той го смила, докато хрупа пуканки пред телевизора.
Това са култовите фрази на онзи живот, който отдавна ни се обещава, и все си мисля, че и при нас всичко започва с овладяването на речника. Вероятно вече минаваме за напреднали, щом от сцената (екрана) почнаха чат-пат да ни подават по някоя от онези изумителни реплики. Така ни се пада!
А шедьовърът в този жанр, висшият пилотаж в диалога безспорно е онова изречение, което чува всеки рогоносец, заварил съпруга/та си в леглото с някой друг. Всеки път в такъв момент от екрана тържествено, прочувствено звучи:
не е това, което си мислиш
И сърцето на американската домакиня се свива - може пък този път наистина да не е това.
Не е това, което си мислите, декламират и нашите юнаци, като ги сгащят в някоя приватизационна оргия, в гола сцена (с концесия) насред някоя магистрала, в някое партийно кръвосмешение или просто с голата истина - каквато и да е тя. Не вярвайте на очите си, не вярвайте на журналистите, не вярвайте на съперника, на Световната банка, нито дори на CNN. Не е това, което си мислите, не си го мислете, а за по-сигурно не мислете въобще.
Минаха ни за безобидни лековерни рогоносци, отдавна примирени с номерата на шавливия политически "елит". Кой знае защо, решиха, че при откровената порнография, която ни изиграха, ще могат да се отдумат с речника на мътното пиратско видео.
Не, било това, което си мислим...
Много знаят те какво си мислим, като ги гледаме да се изреждат на сцената. Много знаят какво си мислим, докато тече този фестивал на набързо сформирани драмсъстави от втръснали на всички самодейци. Много знаят какво си мислим, докато пробват да ни пратят за зелен хайвер - ходили сме вече там.
И едва когато седнат с пуканките пред телевизора, може би ще разберат какво е било онова, дето ние сме го мислили, докато те са ни агитирали, че не е.
Този път пуканки ще има за всички...
