- Разпродадох позивите! - втурна се с блеснали очи в нелегалната ни квартира Салмонел Пасив - Папото.
Па измъкна от пазвата си поомачкан лист, леко накапан с кетчуп, и развълнувано зачете: - "Скъпи съученици и съучастници, роднината е в опасност! Ако ние не се присламчим към съюза на…
В това време зад перденцето нашите бойки стиховейци - Олимпиада Го Скътева и Нахал Катил, редяха текста на песента, която щеше да ни води на барикадите:
- Перефразираме Кърпачев и готово! Значи първата строфа: "Шумете, дебри и балкани, крещете, волни лесове!"
- С какво да шумят тия балкани, бе, кажи-речи всичката шума и лесове заминаха!
- Нали затова крещят! Добре, де, значи, ъ-ъ… "Ревете, бобри и мецани!"
- Бобър няма за цяр! Мечки - само в резервата на Бриджитката!
- Не спорете сега, ще го решим после началото! - намесих се аз, като политрук на бойната група. - Хайде нататък!
- "Че наши с чужди колониалисти днес точат българска вода!"
- "Че наши с чужди колониалисти днес грабят български чада!"
- Стига се джавкахте, де! Единия куплет ще го пеем по втория начин.
- Светихме му маслото на Топлото, сега е ред на Кево Стерлинга! - опаса се с бомби Морислаб Кралчев-Чесъна. - Наш'та кръвчица е гола водица! Той ни я скрива…
- И я изпива! Ще му дойде резлива! - скочи Данчо Цунев-Облака. - Плащаме на Вампира данък за всяка глътка от нашата си вода, че и данък "хабене зъби"! И всичко това ни го таксува като инвестиции!... В името на народа, го осъждаме на…
- Не може тттака! - заекна Коце Шушумигов-Съсела. - Ззза мен няма доказателства, че Вампира гграби, нали на мен… се отчита!…
- Смърт на чуждия нашественик! - поздравиха с вдигнат юмрук нелегалните другарки Емтел Шеметем-Шемета и Видия Шунева-Ламята.
Запяхме тихичко, прегърнати, взрени в светлините на окупирана София:
- "Дорде е мъничка змията, на Стерлинг капа да скроим, да си възвърнем пак водата, народа си да напоим!"
Парламентът осъмна облепен с позиви: "До крак, о партии презрени! До крак, о лоби на глада!" и пр. Някой се бе покатерил чак на коня и написал със спрей: "Заменям бивши царство, премиерство и пр. за квот дадат!" Друг бе надраскал точно над герба "Е тва е нашият герб, другите сте менте!", трети беше редактирал "Съединението...", та се четеше здравословното: "Съде яденето прави силата!" Полицията бе на крак, защото другият бе изморен от денонощно бдение, народните маси се поздравяваха скришом едни други с настъпващото членуване, ликуваха, че са боен електорат. В някогашната Розова градинка, а понастоящем просто ПеПе -Парламентарна Просяшка, скандираха задружните земевладелци:
- Ис-ка-ме-си-цааар - Бой-По-каската Първи!
- Ами аз,бе?! - нацупи се Кико Прасчев-Бърдоквата. - Значи, едно планираме, друго…
Дори МВР-то осъмна с черен лозунг: "ТЕРОРЪТ ДОЛУ! СЪЮЗ СЪС ФБР!"
По вратата заблъскаха приклади.
- Предадени сме! - легна на амбразурата М. Кралчев-Чесъна.
Звънецът пронизително звънеше. Открехнах предпазливо клепачи.
- Закривам парламентарния контрол! - обяви Киборга. - Голи карти кворум не правят!
