Само за няколко месеца - от февруари до септември - броят на исканията на български и чужди инвеститори, които желаят да проучват и добиват подземни богатства, е нараснал от 140 на близо 400. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обаче не им обсъжда документите, нито им дава положителен или отрицателен отговор. Замразени са дори конкурси, за които има отворени оферти и всички срокове са отдавна изтекли.
Чрез пресцентъра си министърът на екологията Джевдет Чакъров отказа коментар.
На запитване на "Сега" от Брюксел потвърдиха, че са наясно с проблема. "Фирмите твърдят, че става дума за корупция, тъй като дори за най-елементарните разрешения за проучване, за които не трябват нито експертизи, нито анализи, се чака по половин година", обясни източник от Брюксел. Според него особено притеснителен е фактът, че дори там, където са проведени конкурси за проучване на подземни богатства и са отворени тръжните документи, не се обявяват резултати и дори се говори за пренареждане на направеното класиране. При това става дума не само за случаи, при които има протести на екоорганизации, но и за инвестиции с безспорен икономически ефект, срещу които няма възражения. "Със сигурност ще следим отблизо проблема и вероятно ще се наложи да се вземат някакви мерки, но засега не можем да кажем какви", добави той.
Корупцията на високо равнище и лошият финансов контрол са две от червените зони на България, посочени на 16 май във втория мониторингов доклад на Еврокомисията. Проверките през лятото изглежда ще потвърдят и в третия доклад, очакван на 26 септември, че в тези области няма голям напредък. Това създава риск от налагане на предпазни клаузи, които могат да ограничат достъпа на страната до европейски фондове. Точно през екоминистерството би трябвало да мине голяма част от парите от еврофондовете.
Според справка на Българската минна камара най-много са исканията за проучвания за добив на скално-облицовъчни материали, следвани от тези за въглища, за нефт и газ, за метални руди и за благородни метали.
"Въпреки очевидно големия интерес обаче през последните месеци нашите членове се оплакват от пълно незачитане на исканията им, които просто отлежават в МОСВ", каза пред "Сега" изпълнителният секретар на камарата Петър Петров. Той предположи, че вероятно някои от фирмите са принуждавани да дават подкуп, за да им се придвижат преписките, но нямат доказателства.
Преди месец намек за корупция направи и Лорънс Марсланд - шеф на една от потърпевшите компании - „Челопеч майнинг". Фирмата-майка „Дънди прешъс металс" чака над 1 година разрешение за добив на злато в Крумовград, но проектът й бе блокиран, защото министър Чакъров не издаде необходимите разрешения. Това накара Марсланд да нарече публично България "корупционно блато". В защита на фирмата се обявиха Съюзът на работодателите, Американската търговска камара в България и БИБА. В отговор Джевдет Чакъров заяви, че държавата трябва да стане съдружник на "Дънди прешъс металс", ако тя иска концесия за добив на злато. Министърът на икономиката Румен Овчаров обаче му опонира, че по закон това е невъзможно. Месец по-късно той дори написа писмо до премиера Сергей Станишев, в което го информира за зачестилите оплаквания от чужди фирми от министерството на екологията. Премиерът засега отказва да вземе отношение по обвиненията към ДПС.
Проверка на "Сега" показва, че от началото на годината до края на миналата седмица все пак са издадени 13 разрешения за проучване и търговска експлоатация на находища на нефт, въглища и скални материали. Сред "щастливците" преобладават офшорните компании, почти няма авторитетни чужди инвеститори, но пък се е вредила "Минстрой холдинг" - фирма от структурите на бившата "Мултигруп". През април тя се сдоби с разрешение да проучва дали може да се добиват скални материали в района на варненския квартал Аксаково.
"Минстрой" се ръководи от ексвицепрезидента на групировката Николай Вълканов, който публично демонстрира близките си отношения с Ахмед Доган. По време на предизборната кампания миналата година лидерът на ДПС лично откри неговия супермодерен комплекс "Орфей" в Девин и често отсяда там. Наскоро Сокола получи и брониран мерцедес от "Минстрой". Интересен факт е, че в управата на "Минстрой" е и 30-годишната Марина Николова Вълканова-Карасали.
Друга толерирана компания е "Мелроуз рисорсис", регистрирана в Люксембург. От началото на годината тя е получила цели 2 разрешения за удължаване с 2 години на търсенето на нефт в блок "Резовска" и блок "Емине". Екоминистърът явно има слабост към фирмата, защото е пренебрегнал факта, че тя нарушава закона, като държи лиценза за проучване на блок "Галата" 13 години, а не разрешените максимум 7 години. Не се е впечатлил и от факта, че през декември 2005 г. "Мелроуз" бе принудена да запечата един от кладенците си в България заради липса на финанси. Това доведе до срив на пазарната й капитализация с почти 14 млн. британски лири, съобщиха тогава международните финансови сайтове.
В списъка на "щастливците", получили разрешителни, са и няколко неизвестни български фирми, на които е даден картбланш, без да е проведен конкурс.
В същото време големи чужди инвеститори като "Мартерн", "Батова Ривър Манганийз" или "Ей Ес Джи Кеймбридж" вече месеци чакат разрешения за проучване и добив. От канадско-британската "Ей Ес Джи" коментираха пред "Сега", че от около година вече са свикнали да чакат повече от нормалното. "Две наши искания, подадени през декември миналата година, се задвижиха едва през август", казаха от дружеството. Според мениджър от компанията, която работи от няколко години в България, при предишното правителство за същата процедура са им трябвали максимум 2 месеца.
Корупция
Предпоставките за корупция са залегнали в Закона за подземните богатства. В него няма срок, в който държавата трябва да отговори на искане за проучване или концесия. Формално разрешението се издава от Министерския съвет, но по предложение на МОСВ. Ако такова не е постъпило, правителството не може да вземе отношение.
В ръцете на министъра на екологията е съсредоточена изключителна власт. Наредбите към закона изискват заявленията да се разглеждат в 30-дневен срок от подаването им, но не предвиждат вариант, в който по тях няма даден отговор. Това позволява на МОСВ да мотае до безкрайност инвеститорите. Този "мълчалив отказ" не може да бъде обжалван от фирмите в съда, защото де факто няма документ, който да се оспори.
Преди месец намек за корупция направи и Лорънс Марсланд - шеф на една от потърпевшите компании - „Челопеч майнинг". Фирмата-майка „Дънди прешъс металс" чака над 1 година разрешение за добив на злато в Крумовград, но проектът й бе блокиран, защото министър Чакъров не издаде необходимите разрешения. Това накара Марсланд да нарече публично България "корупционно блато". В защита на фирмата се обявиха Съюзът на работодателите, Американската търговска камара в България и БИБА. В отговор Джевдет Чакъров заяви, че държавата трябва да стане съдружник на "Дънди прешъс металс", ако тя иска концесия за добив на злато. Министърът на икономиката Румен Овчаров обаче му опонира, че по закон това е невъзможно. Месец по-късно той дори написа писмо до премиера Сергей Станишев, в което го информира за зачестилите оплаквания от чужди фирми от министерството на екологията. Премиерът засега отказва да вземе отношение по обвиненията към ДПС.
Проверка на "Сега" показва, че от началото на годината до края на миналата седмица все пак са издадени 13 разрешения за проучване и търговска експлоатация на находища на нефт, въглища и скални материали. Сред "щастливците" преобладават офшорните компании, почти няма авторитетни чужди инвеститори, но пък се е вредила "Минстрой холдинг" - фирма от структурите на бившата "Мултигруп". През април тя се сдоби с разрешение да проучва дали може да се добиват скални материали в района на варненския квартал Аксаково.
"Минстрой" се ръководи от ексвицепрезидента на групировката Николай Вълканов, който публично демонстрира близките си отношения с Ахмед Доган. По време на предизборната кампания миналата година лидерът на ДПС лично откри неговия супермодерен комплекс "Орфей" в Девин и често отсяда там. Наскоро Сокола получи и брониран мерцедес от "Минстрой". Интересен факт е, че в управата на "Минстрой" е и 30-годишната Марина Николова Вълканова-Карасали.
Друга толерирана компания е "Мелроуз рисорсис", регистрирана в Люксембург. От началото на годината тя е получила цели 2 разрешения за удължаване с 2 години на търсенето на нефт в блок "Резовска" и блок "Емине". Екоминистърът явно има слабост към фирмата, защото е пренебрегнал факта, че тя нарушава закона, като държи лиценза за проучване на блок "Галата" 13 години, а не разрешените максимум 7 години. Не се е впечатлил и от факта, че през декември 2005 г. "Мелроуз" бе принудена да запечата един от кладенците си в България заради липса на финанси. Това доведе до срив на пазарната й капитализация с почти 14 млн. британски лири, съобщиха тогава международните финансови сайтове.
В списъка на "щастливците", получили разрешителни, са и няколко неизвестни български фирми, на които е даден картбланш, без да е проведен конкурс.
В същото време големи чужди инвеститори като "Мартерн", "Батова Ривър Манганийз" или "Ей Ес Джи Кеймбридж" вече месеци чакат разрешения за проучване и добив. От канадско-британската "Ей Ес Джи" коментираха пред "Сега", че от около година вече са свикнали да чакат повече от нормалното. "Две наши искания, подадени през декември миналата година, се задвижиха едва през август", казаха от дружеството. Според мениджър от компанията, която работи от няколко години в България, при предишното правителство за същата процедура са им трябвали максимум 2 месеца.
Корупция
Предпоставките за корупция са залегнали в Закона за подземните богатства. В него няма срок, в който държавата трябва да отговори на искане за проучване или концесия. Формално разрешението се издава от Министерския съвет, но по предложение на МОСВ. Ако такова не е постъпило, правителството не може да вземе отношение.
В ръцете на министъра на екологията е съсредоточена изключителна власт. Наредбите към закона изискват заявленията да се разглеждат в 30-дневен срок от подаването им, но не предвиждат вариант, в който по тях няма даден отговор. Това позволява на МОСВ да мотае до безкрайност инвеститорите. Този "мълчалив отказ" не може да бъде обжалван от фирмите в съда, защото де факто няма документ, който да се оспори.




















