Турци демонстрират от три дни в Берлин и пред германското посолство в Анкара, разгневени от резолюция на Бундестага за арменските кланета в Османската империя през 1915-1918 г., предадоха АФП и БТА.

Под турски знамена и лозунги срещу "фалшифицирането на историята" 1500 души се събраха в неделя на митинг в Берлин. Организатор бе асоциацията "Турска общност в Германия" - основна представителка на живеещите в Германия близо 2,5 милиона турци. Протестите се подкрепят и от асоциацията "Милли Гьорюш" /Национално виждане/, която има много привърженици сред турците, живеещи в Европа, и е заподозряна, че пропагандира ислямски фундаментализъм. Координираща роля играе и турският вестник "Хюриет", който се разпространява в Германия.

В резолюцията, приета в четвъртък, Бундестагът призова германското правителство да въздейства на Турция да проучи "организираното експулсиране и избиване на арменци", както и да насърчи помирението между двата народа. В текста пише също, че "известен брой независими историци, парламенти и международни организации" са окачествили кланетата като геноцид, но самите депутати не използват това понятие.

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган отправи критики към Германия в петък заради резолюцията. Той изтъкна, че намира за "много погрешно и дори грозно политическо решение" приемането на резолюцията без обсъждания и преговори под натиск на някои лобита.

Въпросът за признаването на вината на Турция в арменския геноцид започва все по-често да се споменава като проверка за готовността на Анкара да се придържа към европейските стандарти. Тя се готви да започне през октомври преговори за членство в ЕС, но много страни в съюза смятат, че не уважава достатъчно основни човешки права. Комисарят по разширяването Оли Рен заяви вчера в Брюксел, че от Турция се изисква да засили постиженията си в областта на човешките права и върховенството на закона.

ЕС трябва да каже на Турция, че ще са необходими "много години" преди тя да може да се присъедини, посочи и еврокомисарят по въпросите на правосъдието и сигурността Франко Фратини пред италианския вестник "Месаджеро". Според него България и Румъния, които трябва да се присъединят през 2007 г. или най-късно през 2008 г., също ще преминат през щателна проверка. Очевидно е, че страни като България и Румъния, и дори много повече Турция, ще бъдат гледани с малко по-силна лупа, каза той.