|
Еуфоричното обединение на Германия постави изведнъж целия комплекс, израсъл в едни условия, под натиска на далеч по-напредналата западна техника и като цяло той имаше толкова шанс да оцелее, колкото източногерманската валута срещу дойчемарката. В икономиката играта се води по законите на Дарвин. Сиреч - по-слабият губи, освен ако не е по-гъвкав (или изобретателен). А в целия бивш социализъм икономическата гъвкавост далеч не бе на почит. Затова и оцеляването на някоя соцфирма може да се разглежда като феномен на еволюцията.
Впрочем, специално при автомобилите, драмата е далеч по-сложна и дълга. Тя започва още от края на II световна война. При разделянето на победена Германия в съветската зона попадат градове с пионерски автомобилостроителни традиции. Там са действали легенди като "Хорх", "Ауди", "Опел", БМВ, "Уондърър", DKW. Заводите са част от данъка на поражението - едни са бомбардирани, други набързо стават плячка на победителите. Много от оцелелите инженери и техници са разпиляни между Сибир и Америка, новите началници налагат съвсем различни правила и все пак традицията намира начин да се изяви.
Източногерманските автомобили са особена страница в историята на техниката. Директивната планова икономика по принцип не стимулираше прогреса, а ГДР страдаше и от допълнителни ограничения в рамките на СИВ. Моделите бяха странни творения - често остарели като концепция, без грижа за дизайна, имаха си гарантиран пазар, който не държеше на качеството. Въпреки това колите от ГДР носеха нещо специфично немско, което им даваше авторитет - здрав инженерен разум, усет към конструктивно напасване на нещата, прецизност в детайлите, че даже и съвестност при изработката. Навсякъде в соцлагера кампаниите за "рационализаторство" най-често водеха до разваляне на удачни конструкции, а при немците - не. "Трабант" 8 петилетки се променяше по малко, но все към добро - макар и в рамките на архаичната му концепция. Затова и пластмасовото двутактово чудо сега е обект на колекционерски страсти и извън зоната на т.нар. "осталгия" (носталгия по ГДР).
"Мултикар" също носи по свой начин особеностите на източногерманското наследство. Фирмата всъщност е родена през 1920 г. като малко предприятие за ремаркета и прикачни устройства. Благодарение на нея Валтерсхаузен (нещо като селище от градски тип) става промишлен център. След II световна война попада в обединението ИФА и е профилирано да осигури транспорт за комуналните служби. Първите "мултикари" са скалъпени през 1956-а - отначало са платформи с едноцилиндров дизел, като шофьорът стои изправен отпред и управлява с лостове. После непрекъснато се усъвършенстват и усложняват, макар че се придържат към една начална формула на малки габарити. Освен за транспорт започват да се оборудват за миене на улици, прахосмучене, събиране на боклуци, разчистване, косене на паркове, поддръжка на осветление и т.н. У нас нахлуха по-масово през 80-те години на ХХ век. На външен вид са недодялани, но пълзяха като пчелички по улици и градинки и вършеха работата си. На фона на разточителните зилове, които също се пригаждаха за подобни работи, изглеждаха образци на техническо съвършенство. Доста се движат и днес въпреки грубата експлоатация.
Оказва се, че формулата им, възникнала някак случайно в социализма, е била по своему уникална. След обединението на Германия те нямат преки пазарни конкуренти. Това им дава шанс да оцелеят. Западният лидер в комуналната техника - "Унимог" на "Мерцедес Бенц", е доста по-голям и скъп, а по-малките машини не са толкова ефективни. Така предприятието се запазва, приватизирано е по формула, напомняща нашите РМД-та, успява да се модернизира и впише в пазара. През 1998-а е завладяно от "Хако-груп"- един от световните лидери в почистващата техника, но запазва името и развива специфичното си направление. При социализма е имало над 1000 работници, сега са около 200. Във Валтерсхаузен се правят платформи, върху които могат да се качват доста широк кръг от помощни устройства - дюзи и четки за миене, снегорини, боклучарки, помпи, товарни стрели и какво ли още не. Дизелите са "Ивеко", а прикачните устройства са дело на специализирани фирми.
