В началото на миналата седмица бях събуден от телефонно обаждане и следното съобщение:

- Честито, г-н Балев, вие сте лауреат на литературната награда "Светлоструй"!

Докато прехвърлях телефона от едното ухо на другото, търсейки по-малко заспалото, разбрах, че трябва да се явя в петък вечерта в село Щръклево, Русенско, тъй като книгата ми "Стари вестници" (сборник реконтри от страницата, която четете) е избрана измежду 30 и няколко номинирани.

Разбира се, понятие си нямах, че участвам в такъв конкурс. Поради изненадата и ранния час не успях да задам няколко уточняващи или подвещащи въпросчета от сорта - "в каква категория е наградата?" или "как пък точно мен избрахте?" Не можех и да върна обаждането по-късно, защото изглежда бе от аналогов телефон - номерът не се изписа.

Посъбрах някакви оскъдни сведения от интернет: "Светлоструй" е първият и комай единствен селски вестник за литература. От 1928 до 1938 г. е излизал в Щръклево, после продължава в София, през 1941 г. е спрян за политическа некоректност. На вестника са сътрудничили младата Багряна, Радой Ралин и други сериозни имена.

В наши дни има едноименна музейна сбирка с литературен архив, читалище, развива се кръжочна дейност, провеждат се и литературни празници с накъсана периодичност.

Никога не съм получавал такива награди и винаги съм живял с очакването при възможност да се възползвам от правото си да върна евентуалния приз с палячовски жест, та дори и скандал. Склонността към шутовски прояви у себе си смятам за скъпоценност.

Обаче сега ме награждава селско читалище! Ако върна отличието - ще се възприеме като високомерие, кривоусвоена столичност и псевдоелитаризъм. Черти, които ненавиждам у другите и пазя ревниво характера си от тях, бягам като добитък от щръклица! Щръклицата е едно гадно насекомо, което налита на говедата и конете, кара ги да пощръкляват - за да се отърват, те бягат към храсталаците да си отъркат козината. Вероятно в близост с гнездо на подобни инсекти е възникнало и Щръклево.

Тръгнах натам в последния възможен момент и с перипетии, за които тук няма място. Роднини от Русе ми организираха на гарата посрещане и транспорт до селото с един изстрадал трабант без винетка - за щастие не се наложи да обсъждаме това с репресивните органи.

Първият жител на Щръклево, когото видяхме, бе млад велосипедист, който сръчно демонстрира секнене в движение - въртейки педалите, той наклони глава, сложи пръст на едната си ноздра и стреля през другата цев, без да оклепа себе си или колелото, но порази трабанта така, че едва не го спря от движение. Не посмяхме да го питаме за мястото на търсеното събитие. Упъти ни симпатично очилато момиче, отдъхващо сред природата в компанията на магаре и куче.

Щом се явих в читалището, журито ми се зарадва като на знаменитост и веднага ми определи видима възраст 21 (всъщност наближавам 30). На самата церемония присъстваха кметът на селото, кметът на общината, зам. областен управител и пълен салон публика, която смея да твърдя, че спечелих. Речта ми често бе прекъсвана от бурни и продължителни ръкопляскания. Спечелих също така известна сума левове, една глинена камбанка, няколко книжки и грамота.

Щръклевските писатели имат далеч по-искрено отношение към литературата от столичните! Благодаря им.